В българската история има личности, чиито имена не са сред най-популярните, но те играят изключително важна роля в съдбините на България. Сред тях впечатлява едно име - кавхан Исбул, който има решаваща роля по време на управлението не цели трима владетели.
Още: Как се правят традиционните колачета за Бъдни вечер
Още: Как да включим червеното зеле в менюто си и какви са неговите ползи
Преди да разкажем за живота на Исбул, ето малко повече информация какво представлява длъжността на кавхана.
Какво е кавхан?
Най-близко до владетеля (хана) стои колективен орган - съвет на шестима боили. Освен него има още няколко приближени, сред които канатрикинът и боилът таркан, ичиргу боилът и кавханът. Сред всички тях най-голяма власт има кавханът.
Кавхан е втората най-важна длъжност в Първата българска държава след владетелската. Титлата кавхан е от тюркоезичен произход. Кавхани имат и тюркоезичните авари. Според историка Васил Гюзелев в буквален превод кавхан означава "най-близък до владетеля". Кавханът в българската държава е само един, а титлата му не се предава по наследство.
Най-известният кавхан в българската история е Исбул.
Още: Неща, които едно дете никога няма да прости на родителите си: Дори когато са стари и немощни
Още: Гъвкава диета - гъвкаво ядем каквото си искаме
Още: Губи всички войни, в които участва и пак е велик: Кой е този български владетел?
Кавхан Исбул
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Исбул е български кавхан с изключителни заслуги в развитието на държавата по време на трима български ханове: Омуртаг, Маламир и Пресиян. Исбул е реалният ръководител на държавата, на нейната вътрешна и външна политика в продължение на много години.
Той е сред най-приближените личности до хан Омуртаг (814-831) и има изключително влияние в държавата и армията. При смъртта на Омуртаг през 831 г. сред аристокрацията в Плиска възниква напрежение. Престолонаследникът Боян Енравота (който още преди смъртта на Омуртаг приема християнството) е заменен от мо-малкия си брат Маламир.
Още: Кавхан Исбул - големият български държавник
Още: Котките пазят дома и стопаните си от зли сили и магии
При хан Маламир
Исбул управлява от името на малолетния владетел Маламир и в тази роля потвърждава 30-годишния мир с Византия. Маламир продължава да следва стъпките на баща си Омуртаг - както по отношение на християните, така и спрямо строителната дейност. От запазен каменен надпис на гръцки език от IX в. съдим, че младият владетел получава голяма подкрепа от кавхан Исбул във всяко едно направление от своята политика: “Архонтът Маламир е поставен от бога владетел. Неговият стар боил Исбул направи този водоскок и го даде на владетеля…Нека бог удостои от бога архонта да проживее заедно с кавхана Исбул сто години”.
Скоро Византия се опитва да предизвика сериозна криза в България. Мирът е едностранно нарушен, а византийските войски пресичат границата в Тракия. Водейки със себе си младия Маламир, Исбул отблъсква противника, превзема крепостите Проват и Бурдизон при Одрин и опустошава околните земи. Византия се готви за отбрана на Одрин и Константинопол, но Исбул прави рязък завой - настъпва на запад по течението на Марица, обсажда Филипопол. След преговори с местната аристокрация, град Филипопол (Пловдив) е присъединен към България. Това е изключително важен успех, с който в границите на държавата е включена Северна Тракия.
Още: Българската история като огледало: Спорните въпроси и отражението им днес (ВИДЕО)
При хан Пресиян
През 836 г. хан Маламир умира. Тъй като владетелят е много млад и няма деца, на престола идва Пресиян, приеман за негов племенник. Затова държавната власт през следващите години остава в ръцете на Исбул. През 837 г. Византия води тежки боеве с арабите на изток, а на Балканите военните ѝ сили са ограничени, което позволява въстание на славяните смоляни в Западните Родопи. Срещу тях е изпратена наказателна военна част. Има вероятност въстанието да е провокирано от кавхан Исбул, но това не е доказано.
Впоследствие мощна българска армия, начело с Исбул, нахлува във Византия. Кесарят Мосиле, който разполага войската си в близост до Хрисопол (Кавала) е разбит от Исбул. Тази битка е отразена в поемата "Халиади" на Йоан Цец от XII в. През 837 г. Исбул с основните сили отново използва пътя към Бяло море през днешния Златоград.
За да парира българския натиск, Византия предприема диверсия в Отвъддунавска България, днешна Бесарабия. Между Дунавската делта и Днестър хан Крум заселва десетки хиляди византийски пленници като граничарско население. Византия праща кораби, с които византийците да се върнат в родината. Опитът на българския комит от Дръстър да осуети бягството е неуспешен. Пристигналите на помощ маджари са отблъснати, а византийците успяват да напуснат Бесарабия. Тези събития не само не парират българските действия на юг, но водят до активизиране на политиката на Плиска към славяните във Византия и на българите на Кубер в днешна Северна Македония. Тази стратегия е поставена от Аспарух и Тервел, но по времето на хан Пресиян постига най-значителни резултати. Стратег на тази политика е именно кавхан Исбул.
За съжаление няма повече данни за дейността на Исбул. Повечето историци смятат, че той е сред държавниците, които превръщат България в една от трите Велики сили в Европа през IX в.
Още: Знаете ли кои са Комитопулите?