Знаете ли кой е Чардафон Велики?
Той е български опълченец-поборник от Руско-турската война, сержант-майор в милицията на Източна Румелия, активен участник в Съединението на Княжество България и Източна Румелия, а по-късно офицер от Българската армия.
Продан Тишков
Роден е под името Продан Тишков на 7 декември 1859 г. в Габрово. Произхожда от семейство на потомствени бръснари. Учи в Габровското взаимно училище, а когато баща му умира, когато Продан е на 14 години, заминава на гурбет в Румъния заедно с други габровци. .
Подготовката на ново въстание през пролетта на 1876 г. го връща в родния град. Домът му се превръща в “миниатюрен арсенал”, в отделение за правене на фишеци. С чувство за хумор той описва изобретенията и хитростите, с които си служи, за да пренесе успешно фишеци, барут или пушки в различни райони на града. Не успява да се впише в редиците на Дюстабановата чета, защото по време на Априлското въстание е само на 15 години, но участва активно като “доверено лице на по-възрастните”.
След Освобождението в габровския околийски съд постъпват жалби против него. Продан Тишков е изгонен от родния си град заради буйната си натура, но и поради политически основания. Когато на 7 юни княз Батенберг е в Габрово, Продан Тишков е начело на габровските либерали, които изразяват своя протест против отмяната на Търновската конституция. Влиза в пряка разпра с княза, което е причина за напускането му на Габрово.
Живот в Източна Румелия
След като е изгонен от Габрово, Продан Тишков пристига в Пловдив, където се запознава със Захари Стоянов. Назначен е за сержант-майор от милицията в Пловдив, а след това в Голямо Конаре (днес град Съединение). Намира вече сформираната чета, която се подготвя да участва в освобождението на Македония. Продан Тишков обучава младежите и създава местния революционен комитет в Голямо Конаре - поделение на Македонския комитет (впоследствие БТЦРК). Комитетът от Голямо Конаре започва да събира пушки, патрони, пари, за да подсигури четата.
Защо Чардафон Велики?
Като дете Продан е палав и вечно изобретява детски лудории. Като предводител на група немирни момчета започват да го наричат Чардата (от ”чарда” - стадо говеда, което върши пакости, откъдето мине).
“Смешник, пияница и патриот” - така го описва Захари Стоянов, който му дава иронично прозвището Велики.
През април 1884 г. в Пловдив пристига генерал Август фон Дригалски, началник на полицията в Източна Румелия. По примера на неговото име, Продан Тишков прибавя “фон” като наставка към наложилия се вече прякор Чарда.
Участие в Съединението
Продан Тишков се включва в заседанието на Българския таен централен революционен комитет, проведено на 3 август 1885 г. в Дермендере (днес Първенец), което утвърждава курса към подготовка на Съединението. На него е възложено да обикаля селата под прикритие като амбулантен търговец и да записва въстаници. Под формата на гимнастически дружества той трябва да изгради местни революционни комитети.
На 5 септември 1885 г. църковната камбана в Голямо Конаре известява за началото на Съединението. Изпратени са четници в близките села, за да съобщят, че голямоконарци са въстанали. По обяд е осветено знамето, ушито от Недялка Шилева, положена е клетва, чийто текст е съчинен и прочетен от Продан Тишков.
На 6 септември Захари Стоянов и д-р Георги Странски арестуват губернатора на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Чардафон го откарва в Голямо Конаре, където Кръстевич престоява до 9 септември и изпратен през София за Цариград.
Същия ден Чардафон, Недялка Шилева и част от голямоконарската чета посрещат и придружават княз Батенберг, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов и министър-председателя Петко Каравелов по пътя от Карлово за Пловдив. Заради заслугите на Чардафон за Съединението, на 10 септември българският княз го произвежда в подпоручик.
Завръщане в родния град
След смъртта на Стамболов, Чардафон Велики е уволнен от армията като негов защитник и се завръща в Габрово. Тук със собствени средства всяка година организира възстановки на събитията от пролетта на 1876 г. Макар да разполага със скромни средства, пой предоставя бащината къща за нуждите на читалището. Включва се сам в подготовката на театрални постановки с историческа тематика.
Умира в родния си град през 1906 г.
