Всяко време има свой речник, набор от думи, които се разбират от хората, живеещи в съответната епоха. Естествено е някои от тези думи да се използват само в даден регион, също така с времето е нормално употребата им да се разреди, после съвсем да изчезнат от разговорното пространство, да се появят нови. Новите също отначало ще са неясни за по-възрастните (попитайте някоя старица дали пести биткоини или коя версия е нейният уиндоус, отговорът явно ще е доста любопитен!), сетне и те ще овехтеят и т. н. - този процес е постоянен или, казано с по-нова дума, перманентен.
Ето някои овехтели думи, които очевидно няма да са ясни „от раз“ за всеки днешен българин.
Аргасвам – изцапвам дреха с някаква храна, която трудно се почиства и си остава „аргасана“. Най-характерното аргасване е, когато се яде суров домат и той изпръска дрехата.
Още: Ако сте истински шоп – трябва да знаете тези софийски диалектни думи
Още: Сретение Господне 2025 - кога се пада, традиции и обичаи
Още: Стихотворение на деня, 2 февруари, от Христо Смирненски
Бадева – нещо, извършено на вятъра, напразно, нахалост.
Балтия – малка, лека брадва.
Още: Сретение Господне: Какво се прави по традиция на този ден?
Още: Молитвите на Сретение Господне, които пазят от зло и сбъдват желания
Бардук – стомна; бардуче – малка стомничка, обикновено с бардучето изпращали дете за вода.
Брус – точило за коса.
Още: Голям църковен празник иде на 2 февруари, спазват се редица традиции и обичаи
Още: Домашното пържено кюфте - как да се получи сочно, с коричка, месен сок и апетитен аромат
Още: Гръцки медии: Македонският език е български диалект
Вария – голям, тежък чук.
Врътòглав – шантав, объркан, лутащ се човек (ако опитаме да спазим логиката, би трябвало да е „вЪртоглав“, от „върти глава“), но в диалектните изрази логиката рядко е на първо място).
Вътък – преждата, нишките, които при тъкане на тъкачен стан чрез совалката се „втъкват“, втъкават в основата на чергата („черга“ също е стара дума, но да се надяваме, че не е забравена, затова няма да я разясняваме).
Геджур – бъркотия, хаос, неразбория.
Още: Топ 15 думи от Странджанския диалект
Геран – зидан кладенец.
Гръсти – коноп.
Гудя – слагам, поставям.
Джигав – хилав, слаб, „кожа и кости“.
Дзиври – кожени крачоли, вид гамаши.
Долап – ниша в стена, постоянно открит шкаф. Понякога се завесва с перденца.
Дуда – плод на черница; дебела жена.
Евро – болно. И такива смесвания на понятия се случват...
Зейтин – зехтин; понякога така наричат и обикновеното олио. Очевидно названието по този начин на течно масло е пренесено след Илинденското въстание от бежанци от Македония, където поради близостта на Гърция зехтинът явно е бил нещо обичайно.
Катарага – преносима висока стълба, вероятно идва от „катеря“. Замяната на „е“ с „а“ просто улеснява изговарянето.
Клепам – точа селскостопански инструмент, обикновено коса или мотика, чрез удари със специално заострено чукче за клепане.
Климия – част от каруца, която крепи канатите или ритлите. Поставя се диагонално, под ъгъл.
Мравучки – мравки.
Пещник – огнище с отделна пещ. Обикновено на определена височина от пода в помещението под него се оформя празно пространство, където се слагат дърва.
Умеятен – кадърен, способен човек. Очевидно произходът на думата е от глагола „умея“.
Синия – ниска кръгла маса за хранене, софра; около нея семейството седи на ниски столчета, обикновено трикраки. Използвала се в ежедневието, с времето гостите вече се посрещали на съвременните „високи“ маси, които постепенно стават обичайни, а синиите остават в миналото.
Хамкане, амкане – по Сирни заговезни се връзва на конец бяла халва нуга, окачва се на тавана и се върти в широки кръгове. Децата се опитват да отхапят от нея, без да я докосват с ръце, „хамкат“ я. Веселието се получава, защото процесът е доста труден и повечето дечурлига остават само с изцапани и лепнещи лица, което не пречи на всеобщия възторг.
---
