Историята е много важна тема за нашето общество. Често я имаме като повод за гордост, за да натрупаме малко самочувствие спрямо нашето тъжно ежедневие. Но не трябва да забравяме, че тя не трябва да бъде извор на утеха, а и място, от което да черпим вдъхновение. Като всяка наука и тук има нови открития, които променят историята и на база на тях тя се променя. В следващите редове ще ви припомним някои много значими за нашата страна открития, които се случиха в последните години.
По пътя на наследството във Велико Търново
Намирането на българска история по-стара от тази на Паисий
В края на месец ноември 2017-та година редица медии публикуваха информация за находка на професор Лилия Илиева. Става дума за намерен документ в библиотеката в италианския град Модена. Автор на ръкописа е Петър Богдан, католически епископ, който е родом от Чипровци. Тя е на латински език и носи името "История на България". Според историците е писана в Чипровци, като след това е пратена за редакция във Ватикана и отпечатана във Венеция. След това какво се случва с нея е неизвестно, докато тя не е намерена от професор Илиева.
Кои са десетте най-велики български владетели?
Второто българско царство не приключва с Иван Срацимир
Винаги са ни учили, че България приключва своето съществуване през 1396-та година. И докато това твърдение е общо прието, вече има доста историци, които се обединяват около тезата, че наследникът на Иван Срацимир - Константин автоматично е бил считан за цар на българите след като баща му е бил пленен.
Доводите на изследователите са свързани с това, че последната столица на България - Видин, се споменава като част от империята почти в средата на 15-ти век. Освен това съществува чуждестранна историческа кореспонденция от началото на 15-ти век, в която именно Константин е споменат като български цар. Такива текстове датират от 1402 и 1404-та година. Друг аргумент е, че България фигурира като самостоятелна единица в търговски документи и след 1396-та година.
Теорията, която изглежда все по-правдива е, че можем да приемем, че Второто българско царство е съществувало до смъртта на цар Константин през 1422-ра година.
