Съботното утро на 1 ноември 1755 г. - Денят на Вси светии, един от големите католически празници, било топло и слънчево. Всички църкви в португалската столица Лисабон били пълни с граждани за сутрешната литургия.
Разположена на тясна ивица на Иберийския полуостров, тази „Пепеляшка на Европа“, както Стефан Цвайг нарича Португалия, успявала да се възползва от своето географско положение. В средата на ХVІІІ в. Лисабон бил не само главното морско пристанище на Европа, но и четвъртият по големина (след Лондон, Париж и Неапол) европейски град с население около 275 хиляди души. Сред европейците имало поговорка:„Който не е видял Лисабон, не е видял красотата“.
Земетресението започнало около 9.30 ч. Земята се разтърсила и се чул глух тътен, на моменти подобен на гръмотевица. Почвата под краката сякаш оживяла, паветата започнали да се движат. По стените на сградите се появили пукнатини, от които отхвърчали тухли и камъни. Силен грохот се чул ясно само в първата минута на трусовете, после го заглушили трясък на падащи предмети и срутващи се стени, рев и вой на ужасени животни, викове за помощ...
Обикновено на хората дори 30-секундно земетресение им се струва, че продължава вечно. А земетресението в Лисабон продължило 7 минути.
Любопитни факти за Лисабон, които сигурно не знаете
Силата на трусовете по съвременната 12-степенна скала достигнала 10 бала. Сградите започнали да се срутват от втората минута. Покриви, тавани, колони, балкони и стени падали върху хората. Всеки опитвал да се спаси, забравяйки в тези ужасни мигове за своите най-близки. Когато сеизмичните трусове най-накрая спрели и прахът започна да се утаява, оцелелите започнали да идват на себе си.
Обичайният вид на града се променил до неузнаваемост: цели квартали изчезнали, тесните улици - пълни с развалини. А след около час откъм океана връхлетяло цунами. Но поради местоположението на Лисабон по хълмисти склонове, разрушенията от вълните били сравнително малки.
Главната опасност били пожарите. Огънят лесно пламвал от паднали свещи, църковни полилеи и незагасени огнища. Много хора загинали в пламъците и дима.
Кралският дворец и сградата на Лисабонската опера, открита само 7 месеца по-рано, изгорели напълно. Пожарът унищожил безброй културни ценности, натрупани в Лисабон през предходните два века. Само кралската библиотека съдържала над 70 хиляди тома, включително безценни първопечатни книги, публикувани преди 1500 г.; уникални географски карти, корабните дневници и описанията на експедициите на велики мореплаватели, като се започне от Бартоломеу Диаш и Вашку да Гама.
Общият брой на жертвите все още е предмет на спорове: числата варират от 10 до 90 хиляди души. По-голямата част от населението все пак оцеляло, но останало без почти никакви средства и условия за живот.
За щастие имало човек в правителството, който поел отговорност за възстановяването на нормалния живот - маркиз Помбал. Неговият отговор на въпроса на краля: „Какво ще правим сега?“, станал широко известен: „Ще погребем мъртвите и ще нахраним живите!“
Извън Лисабон: Кой е най-големият град в Португалия
Друга основна задача била борбата с престъпността - Лисабон бил завладян от мародерства, грабежи и насилия. С кралски указ било заповядано грабителите и разбойниците, хванати на местопрестъплението, да се екзекутират незабавно, без съд и присъда. Навсякъде из града били издигнати бесилки, които веднага се задействали. Само така било възможно да се спрат грабежите и насилията в разрушения град.
За разчистването на улиците се използвали оръдия. С тях унищожавали всички повредени сгради, независимо кралски, обществени или частни.
Още на 5 декември 1755 г. на краля бил представен проект за възстановяване на Лисабон, изготвен от военния инженер генерал Мануел да Мая. За модел била взета планировката на град Томар – който и днес се нарича „градът на тамплиерите“, там някога се намирала португалската резиденция на тези рицари. Според плана улиците трябвало да бъдат геометрично правилни.
В крайна сметка този вариант бил одобрен и реализиран.
