Правилното хранене е в основата на човешкото здраве и жизненост. Именно храната, която приемаме, осигурява развитието и постоянното обновяване на клетките и тъканите в нашия организъм. Тя е източникът на енергията, която ние изразходваме не само при физическо натоварване – но и в състояние на покой. Това за много хора е неизвестно, но е изключително важно: оказва се, мнозина се заблуждават, смятайки, че когато почиват, не изразходват енергия. Да, вярно е, че в такива моменти разходът на енергия, естествено, намалява - но не се прекратява съвсем. Ние изразходваме енергия даже, когато спим.
Хранителните продукти са източници на вещества, от които се синтезират ензими, хормони и други регулатори на метаболитните процеси – тоест, на обмяната на веществата в нашия организъм. Метаболизмът, залегнал в основата на жизнената дейност на човешкия организъм, е в пряка зависимост от естеството на храната. Така, че храненето пряко осигурява всички жизненоважни функции на тялото. Съставът на хранителните продукти, техните свойства и количество определят растежа и физическото развитие, работоспособността, заболеваемостта, нервно-психичното състояние, продължителността на живота – въобще, всички най-важни параметри в жизнената дейност на човешкия организъм.
Чрез храната организмът ни трябва да получава достатъчно количество необходими вещества: белтъчини, мазнини, въглехидрати, витамини, микроелементи, минерали... Тук ключовата дума е „достатъчно“. Разбира се, храна в достатъчни количества – но не прекалено. Всичко трябва да бъде в правилни пропорции. Всъщност, всички хипотези, теории, схващания, мнения и диети за рационално хранене се опитват да решат именно проблема за съотношенията и пропорциите. Но заедно с това не бива да забравяме, че съществуват изпробвани в практиката и утвърдени от векове традиционни, класически възгледи по тези въпроси. Кои са класическите правила за хранене?
1. Спазване на правилен хранителен режим. Оптималният брой хранения на ден трябва да бъде четири, през интервали от 4-5 часа, като всяко хранене се извършва в един и същи час всеки ден. В този случай закуската трябва да бъде 25% от дневния обем храна, обядът - 35%, следобедната закуска – 15%, и вечерята - 25%. Вечерята се препоръчва да бъде не по-късно от 3 часа преди лягане. Разбира се, може по желание да се добави междинна закуска между сутрешната закуска и обяда, но тя трябва да бъде съвсем лека.
2. Достатъчно, но не прекомерно калорийно съдържание на менюто. Броят на консумираните калории трябва да покрива енергийните разходи на човека (които от своя страна зависят от пола, възрастта и начина на живот, включително естеството на работата – физическа или офисна). Както недостатъчното, така и прекаленото калорийно съдържание на менюто е вредно за здравето.
3. Да се спазва правилното съотношение на основните компоненти в храненето (белтъчини, мазнини, въглехидрати). Средно съотношението на количеството консумирани белтъчини, мазнини и въглехидрати трябва да бъде 1:1:4, при тежки физически натоварвания - 1:1:5, а за офисни служители и хора с малки физически натоварвания, като пенсионери и др. - 1:0.8:3.
4. Необходимостите на организма от допълнителни хранителни вещества (незаменими аминокиселини, полиненаситени мастни киселини, витамини, микроелементи, минерали, вода) трябва да се покриват - но отново без излишъци, за да се осигури правилното им съотношение.
