Обредните трапези и ястия заемат важно място в народните и християнски празници, чествани у нас. С обредните ястия са свързани и голяма част от ритуалите и обичаите, изпълнявани на най-големите празници, а без пита, замесена от работливите ръце на домакинята, не минавала нито една празнична трапеза.
И питите, и ястията не се възприемали само като храна, в тях дедите ни влагали дълбок и скрит смисъл – в кръстовете върху питата за Бъдни вечер, в хлебчетата с форма на кукли за Лазаровден, които лазарките пускали в близката река на Връбница, за да определят коя ще е кумицата сред тях, във виното – Христова кръв, в колачета за Игнажден, украсени с кръг – символ на небето, даряващо земята с плодородие чрез дъжда, росата, снега.
И тъй като Лазаровден чука на портите ни, а като един от най-пъстрите, цветни, тачени пролетни християнски и народни празници той със сигурност е свързан с приготвянето на традиционни обредни ястия, очаквано е да потърсим информация какво се яде на Лазаровден и какво да приготвим за трапезата тази събота – на 27 април, за да спазим традициите и обичаите, съхраним корените и същността ни.
Лазарова събота 2024 – всичко за големия празник
Още: 5 подаръка, които НЕ трябва да подарявате на Нова година 2025
Още: Знаете ли имената на всички елени на Дядо Коледа?
Какво се яде на Лазаровден?
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Стихотворение на деня, 23 декември, от Елин Пелин
Още: Шамфъстък - как влияе на пикочната киселина и холестерола
Лазаровден е един от празниците, който отбелязваме по време на дългите Великденски пости, което предполага и традиционната празнична трапеза да бъде постна. Задължително на трапезата присъстват питка, мед и яйца, като яйцата са и сред даровете, приготвяни и дарявани на лазарките, посетили дома и благословили го с наричанията си за здраве, щастие и берекет. Питата е традиционна за всеки празник, а яйцата вероятно са повлияни от наближаващия Великден и са символ на Възкресението, здравето и дълголетието.
Тъй като Лазаровден се приема за празник на горите, пасбищата и природата, зелените дарове на земята са очакван отговор на въпроса Какво се яде на Лазаровден. Сред обредните ястия присъстват както коприва, лапад, спанак, киселец, приготвени по различен начин, така и пролетна бурания и вита баница, която е особено характерна за празничната трапеза на Лазарова събота.
Стара традиция е приготвянето на обреден хляб с домашна квас, което приготвяне е дълъг ритуал, започващ 15 дни преди Лазаровден, когато в глинен съд се сместват вода и брашно и сместа се оставя да престои до Лазаровден, за да ферментира, да се превърне в квас. На самата Лазарова събота, се взима малко от този квас и с вода, брашно и сол се замесва пита и правят кукли – малките хлебчета, които лазарките пускат в близката река на другия ден – Цветница, за да посочи най-бързото от тях и да определи коя ще е кумицата сред лазарките.
Още: 5 подаръка, които да подарите за Нова година 2025 - привличат щастие и късмет
Още: Лекар: Чесън - вдига или сваля кръвна захар и подходящ ли е при диабет
Въпреки че Лазаровден и Цветница са празници по време на дългите и строги Великденски пости, и на двата празника е разрешена консумацията на риба. Именно поради това рибата е сред обредните ястия за трапезата на Лазаровден. Приготвя се по различни начини спрямо района и вкуса на домакинята, но задължително в компанията само на растителни продукти и подправки – все пак са пости, въпреки че приготвяте риба.
Лазаруване - ето какво включва обичаят
Кои са най-характерните обредни ястия за Лазаровден?
Сред най-характерните за празника ястия са содената пита, питите – кукли, северняшкият лопушник с лапад, ориза с лапад или коприва, джурканата коприва и други.
Лазарова задушница и какво да приготвите за нея?
Не пропускайте да сварите и жито – за починалите, тъй като се вярва, че на следващия ден – на празника Цветница (Връбница) „разпускат, пущат умрелите" от гробовете. За да ги почетат, живите устройват Лазарската задушница и носят на гробищата жито, пити с кръст, вода и вино, рангелов кравай, господева прусура, които се раздават за „Бог да прости“. Прелива се и се палят свещици, а в някои краища носят и върбови клонки, от които се палят на гробищата огньове, за да светят на починалите и да намерят те по-лесно пътя към техните близки. Този обичай се нарича „греене на покойниците“.
