На трапезата с постни ястия за Бъдни вечер най-важна е питката. Поднесена върху слама по стара традиция така, както Христос се е родил в яслите, или върху жито, тя е задължителна за празника. По късметите в нея се гадае какво ще поднесе годината на всеки от семейството.
Ролята на хляба и обредните питки в традициите на българите
Няма празник – християнски или народен – на който българите да не поднасят на трапезата питка. Обредните пити, богато украсени, съобразени с традициите и ритуалите на празниците, са част от същността и историята ни – с хляб и сол сме посрещали освободители, не с друго ястие. Някога бабите ни замесвали питките сами, днес обикновено домакините използват готово тесто или закупуват готова питка, но ролята ѝ не губи значимост и не се променя през годините. Не е случайно, че питката е главен герой на не една или две български приказки и творби.
Хлябът на празниците ни носи символиката им – върху него е изобразен смисълът на празника чрез богата украса. Хлябът за българите е свещен, свързан с душата, поради което в някои краища на страната го наричат душица. И помен, и празник не минават без питка. Постна питка се приготвя и за трапезата на Бъдни вечер, като в различите краища на страната в питката се замесват и различни късмети, по които събралите се около обредната трапеза в топлината на семейното огнище в святата и тиха нощ ще гадаят какво ще им поднесат бъдещето и съдбата.
Какво се слага в питката за Бъдни вечер из страната?
Питката с късмети е част от обредите и традициите за Бъдни вечер. Късметите в свещения хляб обаче се различават съществено из страната. Продуктите за постната содена питка за празника са еднакви - брашно, вода и квас, но в различните краища имат свои традиции в приготвянето ѝ, влагат в хляба частички от душата си, от себе си и корените си. В някои райони използват мълчана вода за приготвянето на обредни хлябове, а домакинята, която замесва тестото, трябва да е с празнични дрехи и закичена с цвете или здравец. Традиционно цветът на кърпата, с която се покрива питката, за да почине и втаса, е червен, тъй като битува вярата, че червеният цвят пази от зли сили.
В питката се замесват и късмети за трапезата на Бъдни вечер. По стара традиция в обредния хляб се скрива паричка, като онзи, на когото се падне, съдбата ще зарадва с щастие и богатство без новата година. Монетата не е единственият символ и късмет, който се слага в традиционната пита за Бъдни вечер. В различните краища на страната домакините използват по стара традиция дрян, по който се гадае бъдещето или за здраве.
Още: С тази къпана питка за Бъдни вечер няма как да сбъркате
Паричка и дрян се замесват и в питите в Западна България, но там по стар обичаи в обредните хлябове се скътват още бобено зърно, за са е плодородна годината, бяло копче за овцете, житен клас за орача и за да е благосклонна към него годината, които красноречиво сочат връзката на българите със земята и стадата.
Обреден хляб домакините замесват и за коледарите, които ще им пожелаят с наричания и песни здраве, благодат и щастие.
Някога в обредната питка се е слагала сребърна пара и се е вярвало, че най-голям късметлия през новата година ще е този, на когото се паднела паричката. Днес сребърната монета е заменена от метална много често и особено в градовете, където трудно може да се откъсне дрян, хората слагат пожелания, изписани на хартия, като тази традиция се спазва и по отношение на баницата за Нова година.
Независимо какво се слага в питката за Бъдни вечер, тя задължително се прекадява с тамян.
Още: Как да направим най-пухкавата питка за Бъдни вечер с мая
