На 18 януари отбелязваме Атанасовден – църковен и народен празник с богат обреден и фолклорен характер, посветен на свети Атанасий Велики, патриарх на Александрия. Атанасовден е и личен празник за носещите името на светеца – Атанас и производните на него. Празнуват също Живко, Живка, Тина, Танко, Танка.
Кой е Свети Атанасий Велики?
Познат като патриарх на Александрия и противник на арианството, което отрича съществуването на Бог, светецът още в началото на пътя си и в младежките си години е ръкоположен за дякон и съумява да наложи учението си за Светата троица над това на Арий – голямо постижение, с което Св. Атанасий остава в историята. Прекланяме се пред делата му не веднъж, а два пъти в годината – на 18 януари, когато е Зимен Атанасовден, и на датата на смъртта му през месец май, когато отбелязваме Летен Атанасовден.
За народа и във фолклора светецът е повелител на снеговете, които призовава да тръгват: „Иди си, зимо, идвай, лято!“ – са думите на светецът според легендата. Вярва се, че след Атанасовден зимата се стяга да си ходи и пролетта пристъпва с бавни крачки, за да я измести. Старите хора казват, че на Атанасовден се преполовява зимата, поради което наричат празника още Сред зима или Среди зима.
Какво празнуваме на Атанасовден?
Атанасовден е не само църковен празник, но и личен за именниците, както и празник от родния фолклор. Като народен празник Атанасовден е познат, подобно на Антоновден, отбелязван ден по-рано – на 17 януари, като празник на ковачи, железари, ножари и налбанти. Заедно с Антоновден празникът е посветен и на здравето и най-вече на предпазването от шарката и чумата, която народът вярвал, че държи далеч от домовете чрез обредите и ритуалите, характерни за Атанасовден. Какво се прави на Атанасовден за късмет, за да не се отърват семействата от здраве през цялата година, е въпрос, който разкрива характерните обреди за празника.
Какви са народните поверия за Атанасовден?
Какво се прави на Атанасовден за късмет?
- Късметът в онези времена е бил еднозначен на здраве. Хората се бояли от чумата толкова, че не смеели да я назоват по име, а я наричали Лелята. За да я омилостивят и държат далеч от домовете си, те изпълнявали редица обреди и обичаи и приготвяли обредна трапеза за здраве и късмет. В центъра на тази трапеза била черна кокошка, заколена като курбан за Лелята и приготвена с ориз, за да я омилостивят и да не покосява хората. Перата на кокошката не се изхвърлят. Хората вярвали, че те имат целебна и магическа сила и ги пазели като очите си. От кокошката раздавали за здраве на съседи и близки с думите „Свети Танас да помага!“ и с вярата, че светецът пази хората от най-страшните и смъртоносни болести.
Трапезата на Атанасовден няма да е пълна без тези ястия
- На Атанасовден традиционно се меси и поднася на трапезата обредна содена питка, която домакините дупчат с вилица, за да не надупчи шарката телата на децата.
- Пак за здраве и късмет в някои райони, ако времето позволява, момите и ергените връзват люлки по поляните, носят се песни и закачки, играят се хора.
- На Атанасовден се коли курбан и за здравето на животните – на овните, който се раздава на общоселско събиране като част от ритуалите за късмет през годината.
- За да стоят болестите далеч от хората, тъй като сред народа битува вярването, че те се събират на Антоновден и тръгват по хората на Атанасовден, жените не работят и на двата празника. Забранени са шиенето, плетенето, домакинската работа освен тази, която е свързана с обредите и приготвянето на обредните ястия. Жените не трябва да пипат и вълна, тъй като според народните представи и вярвания там спи чумата, която никой не иска да събуди.
- За здраве и късмет в някои части от страната се пали огън и се прескача.
