Празникът Баба Марта, на който посрещаме с надежда за по-добра стопанска година приближаващата пролет, има древни корени и стара история. Закичването с мартеници през първия мартенски ден за здраве, дълголетие и плодородие, символизиращо прераждането на природата, е древен обичаи, който произхожда от древните траки, връзвали за здраве на добитъка си амулет от бял и червен конец.
Баба Марта – откъде идва празникът?
Битуват различни твърдения относно произхода на празника Баба Марта и обичаите, свързани с него, характерни за Балканите. Легенда за мартениците ги свързва с хан Аспарух, получил знак от сестра си под формата на бял конец, вързан на крачето на птица, и обагрен и в червено от кръвта на птицата, наранила се по време на полета. Извън митовете и легендите традицията да се носят мартеници и да се празнува началото на месец март е свързана с древната езическа история на Балканите и със земеделските култове към природата.
Най-оригиналните пожелания за Баба Марта
Ключова е ролята на мартениците сред традициите и обичате, характерни за Баба Марта. Цветовете на конците, от които се изработват, са познати от античността на Балканите, в Египет и Близкия Изток. Още в древността червеният цвят е олицетворявал Богинята (раждането и смъртта), женското начало, новия живот, бил е символ на кръвта при раждането на който напомня, а белият е символизирал според древните вярвания Слънцето – отвъдния живот, вечността. Традицията да се закичваме с мартеници е безспорно най-характерния за Баба Марта обичай, но има и други съхранени до днес древни обичаи за посрещане на Баба Марта като пърлене на Марта.
Легендата за Баба Марта - знаете ли я?
Пърлене на Марта – какво представлява древният обичай?
Ключово е мястото на огъня в народните традиции и обичаи заради вярата в пречистващата му сила. Огънят е и част от ритуалите по посрещане на Баба Марта. На първи март призори жените изчиствали домовете си, изхвърляли всичко излишно, за да се освободят и от всичко лошо през изминалата година, постилали червена черга в двора или друга червена тъкан за посрещане на Марта, палели огньове, които децата прескачали за здраве. Вярвало се, че така болестите и злото бягат от дома, а Баба Марта се омилостивява, за да е усмихната и топъл, слънчев да е месец март. Много от обичаите за първи март целят именно омилостивяване на Баба Марта, защото се вярвало, че ако се разгневи, лют ще е месецът, мразовит, с бури и виелици и ще прилича не на пролет, а на Малък Сечко, както наричали месец февруари.
Тайнствената Баба Марта – единствената жена сред месеците
Огънят е и част от ритуалите за прогонване на змии, характерни за празника. Със запален огън и наричания, с дрънчене с подръчни средства традиционно на 1 март дедите ни плашели змиите, за да стоят далеч от двора и дома.
Огънят е и част от древния обичай, наречен „пърлене на Марта“. Характерно за обичая „пърлене на Марта" е, че той не е сред първомартенските обичаи. Извършва се традиционно в деня на поява на новата луна през месец март. На този ден стопаните почистват дворовете, събират боклуците, добавят слама и палят огньове, които се прескачат за здраве, но и за да се предпазят от опърлянето от Баба Марта. По време на прескачането на огъня се изричали наричания: „Ние да опърлим баба Марта, а не тя нас да опърли!“ Обичаят „пърлене на Марта“ е древен обичай, съхранен до днес в някои краища на страната, докато в други райони огън традиционно се прескача на 1 март за здраве.
