18 февруари – денят на Свети Атанасий Велики, наричан Среди зима, е празник, на който църквата почита връщането на епископския пост след 15 години изгнание на Свети Атанасий, носещите името на светеца Атанас, Атанаска, Нася, Тинка и производните на тях празнуват своя имен ден, а народът изпраща зимата и очаква настъпването на лятото.
Още: Сбогом, суха кожа: 5 храни, които я хидратират отвътре навън
Още: Ето защо си струва да ядете сурово какао всеки ден – 5 доказани ползи
В народните поверия Атанасовден е свързан именно със зимата, която облича кожуха си, за да си тръгне, отстъпвайки място на лятото. Какви са другите народни поверия за Атанасовден и какво повеляват традициите за празника?
Народни поверия за Атанасовден
- Традицията повелява на този ден да не се палят лампите, за да не видят болестите къде е домовете на хората и да не се настанят в тях. Атанасовден в народните поверия е свързан с предпазването от болести. В миналото, когато епидемиите от чума отнемали животи, те почитали Св. Атанасий като спасител от болестите и вярвали, че спазвайки определени поверия за Атанасовден, ще се предпазят от чумата, шарката и други тежки или нелечими заболявания.
Още: Какви трябва да бъдат условията за отглеждане на пъдпъдъци?
Още: Как точно негативните емоции съсипват здравето ни?
Трапезата на Атанасовден няма да е пълна без тези ястия
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
За целта за празника се правели курбани от черна кокошка или черно агне за здраве, защото болестите се страхували от черни птици и от черния цвят бягали. Курбанът се раздавал, като всеки в селото трябвало да опита от него, за да не се разболява от тежки и неизлечими болести. Онези, които вече били покосени от болест, правели сами курбан и го раздавали на всички, а костите на животното заравяли на място, на което не стъпвал човешки крак, за да се изцерят.
Приготвяли и се раздавали содени питки и хлябове, надупчени с вилица и намазани с мед или петмез, за да не надупчи шарката децата в дома. Сред интересните народни поверия е това, че чумата, наричана още лелята, се страхувала от кучета и бягала от дома, ако на трапезата домакинята е поставила обреден хляб във формата на това животно.
- Сред популярните народни поверия за Атанасовден е, че на този празник зимата се кани да отстъпи място на лятото. „Иди си зимо, идвай лято!” – се провиквал на днешния ден господарят на снеговете и ледовете Свети Атанасий Велики. Зимният Св. Атанас събличал кожуха си, за да дойде лятото. Именно това народно поверие е родило традицията в някои части на страната на този ден жените да се изкачват високо на билата, за да посрещнат там утрото и изгрева, после да берат предвестниците на пролетта – кокичета и минзухари и да се окичват с тях за здраве и благодат.
Още: Паунд - лев. Колко струва един британски паунд към български лев днес, 29 април /валутен калкулатор/
- Сред поверията за Атанасовден са и редица забрани – жените не трябва да шият и плетат, забранено е добитъкът се впряга, не бива да се готвят и поднасят на празничната трапеза леща или боб, тъй като дедите ни оприличавали шарката на лещени зърна (не е случайно, че и до днес някои наричат варицелата именно лещенка), и приготвянето на варива канело шарката в дома.
- В различни части от страната има и други народни поверия за Атанасовден, свързани с предпазването от болести като забраната да се играят хора и да се преминава покрай високи дървета, където, скрита в короните, дебнела чумата, гледайки и избирайки своите жертви от високо. Напълно противоположно на това вярване в плевенско играели мъжко хоро без ризи в чест на идващото лято.
Какво се прави на Атанасовден?
- Светецът, на който е посветен празникът – Атанасий Велики се свързва с боговете на огъня, затова сред традициите за празника са и първите ритуални почиствания на аязмата, свързани с празничния танц на нестинарите.
- Вярва се, че денят на Свети Атанасий е вторият най-подходящ момент да се заколи прасето, ако стопанинът е пропуснал да направи това за Коледа, поради което в някои краища на страната наричат празника Втора Коледа.
- Денят се счита и за подходящ „да се харесат младите“. Сред традициите са събирането на момите и момците на поляните, песните за любов и сватба, хората и връзването на люлки.
