Преди „рицар“ да стане благородническа почетна титла, рицарите са били професионални войници в Европа. За рицари се говори още при франките, като появата им е свързана с прехода от пехотинска народна или селска войска към конна войска през VIII век. Съсловие рицарите обаче стават чак през XI век, като военната роля на рицарство продължава до XIV, преди да се превърне в основно церемониална.
Знаете ли имената на Рицарите на Кръглата маса
Какви „изпити“ са минавали рицарите, за да станат рицари?
Рицарската роля и титла не се постигали лесно. За да станат рицари момчетата се подготвяли от най-ранна възраст, обучавали се и полагали „изпити“. Рицарите минавали през четири етапа, преди да станат рицари, като рицарството било предхождано от време, в което бъдещият рицар бил просто оръженосец, а на още по-ранен етап, преди да стане оръженосец, бъдещият рицар е трябвало да бъде паж в семейството на рицар.
Ужасните неща, които очаквали средновековните рицари
Първи етап от обучението на рицарите
Пътят на момчетата към рицарството започвал на крехката възраст от 7 години, когато били предавани в дома на благородници и рицари, където прислужвали, като същевременно с това преминавали християнско религиозно обучение и обучение в нравственост и морал, преди да достигнат същинското обучение в рицарство и неговия втори етап.
Втори етап на обучението на рицарите
През втория етап от обучението си за рицар момчетата на възраст около 15 години ставали скуайъри и имали за задача да служат на своя рицар-господар, да се обучават на военно дело и да помагат на рицаря си, когато е необходимо – да лъскат оръжията, да придружават рицаря в битка, да го вдигнат, ако падне, да изнесат тялото му, ако е ранен или убит. Рицарството не било романтично и славно, както мислим, а изпитание за волята, тялото и духа. Правилата за живот и кодексът били строги, вярата и безусловната любов към християнската религия трябвало да бъдат силни и чисти, дори ако това означавало смърт за рицаря. Рицарите трябвало да бъдат предани на родината си, да защитават дамите и по-слабите от всичко, да са готови да се жертват за целите и задачите, които рицарството поставяло пред тях. Рицарите често са служели в армиите и в гарнизоните на замъците на високопоставени благородници, за което като благодарност често получавали свой замък или земя.
Този етап от „рицарското училище“, през който бъдещият рицар бил паж и оръженосец, продължавал около 5 години и завършвал с церемония, с която момчето, навършило 21 години и превърнало се в мъж, да бъде прието за рицар на рицарска церемония. Нощта преди церемонията бъдещите рицари прекарвали в храм с молитва да бъдат добри, морални и високо нравствени, тъй като нравствените качества били не по-малко важни от военните умения, а не всички рицари са имали силата да успеят да живеят според високите морални стандарти, които се очаквали от тях.
Осмокласници учиха за кръстоносните походи с пример на живо
Трети етап
През този етап от обучението си за рицари, те трябвало да преминат през третия си рицарски урок и да го приключат успешно – да овладеят стрелба с лък и боравене с оръжие, без страх да влизат в битка и да участват в турнири.
Четвърти етап
През този етап рицарите трябвало да се научат да носят своите рицарски костюм и въоръжение, безспорно тежки, но с ключова роля, поради което част от обучението на рицарите било как да обличат бронята си в правилния ред, така че да са подготвени за битка. Без да съумее да покаже умения на всяка стъпка от обучението си, рицарят не бил допускан до званието. Своеобразното рицарско училище изисквало рицарите да докажат, че са овладели уроците, да бъдат напълно подготвени и физически, и нравствено, и морално, преди да бъдат именувани рицари.
Как кръвожадният пират Хенри Морган получава рицарска титла от британския крал
