Аверс (от лат. adversus – „с лице“) – това е основната, лицевата страна на монетите и медалите. Обратната страна се нарича „реверс“. Терминът идва от Античността. При сеченето на монети се използвали два печата – горен и долен. Първоначално „аверс“ означавал страната на монетата, изсечена с помощта на долния печат. Върху аверса поставяли „по-важни“ изображения, а „по-малко важните“ - върху горния печат.
Изборът на аверс е необходим при описание на монетата. Например, няма проблеми при монети с образа на монарх – именно той определя главната страна. Страната със символни изображения, като „Свободата" или портрета на президент в републиките, също е главната или аверсът.
Понятието „аверс" е тясно свързано с начина за сечене на монети в древността. За да може да се превърне в монета слитъкът от метал, върху него трябвало да бъде нанесено изображение, което да удостоверява теглото. Клеймото трябвало да бъде поставено така, че да се предотврати умишлената кражба на част от метала – а тази кражба трябвало да личи, като се появи ясна деформация на изображението.
Коя е най-масовата монета в България?
Първоначално за долен печат се поставяло парче метал, излято в специални форми. Закрепвали го неподвижно върху малка наковалня. Горният печат бил метална пръчка с негативно изображение на монетата, изрязано в края й. Процесът на сечене изисквал труда на няколко души. Единият поставял с клещи нажежен кръг от метал върху долния печат, а вторият слагал върху него горния печат и удрял с чук. Оформянето на долния печат минавало през няколко стъпки. Отначало изображението било издълбано направо върху самата наковалня. После то се превърнало подвижен метален кръг, сложен в наковалнята.
Като се имат предвид особеностите на технологията, изображението върху долния печат било по-релефно, тъй като това намалявало вероятността металният кръг да се изплъзне по време на удара с горния печат. Самият горен печат, за разлика от долния, бил леко изпъкнал. А животът на долния печат траел по-дълго. Причината била, че горният директно поемал ударите на чука, а долният бил „защитен“ от монетния кръг.
Понеже се намирал във вдлъбнатината на наковалнята, долният печат можел да се използва още някакво време, след като се счупи. Средно в периода на експлоатация на 1 долен печат за лицевата страна (аверса) се сменяли 2-3 горни печата за обратната страна (реверса). Изображението върху долния печат (аверса) ставало по-качествено, отколкото на горния (реверса).
Кои български монети са инвестиционно злато?
Днес в специализираната нумизматична литература липсва единно мнение коя страна на монетата се счита за лицева и коя за обратна. Основният критерий по въпроса е посочването на банката-издател коя страна каква да бъде. Ако няма такова посочване, общоприетата дефиниция за аверса се основава на следните критерии.
1. Портретът на държавен глава, монарх, собственик на монетния двор или друг притежател на символиката на монетата е върху аверса - дори ако от другата страна имало изображение на божество. В републиките пък някакъв алегоричен образ, като символ на „свобода", автоматично превръща тази страна в основна или аверс.
2. Държавен герб. В същото време, ако и върху двете страни на монетата има гербове, тогава за лицева страна се приема онази, върху която е изобразен по-високия по ранг герб. Например, върху някогашните монети на португалските колонии държавният герб на Португалия се изобразявал върху лицевата страна – аверса, а гербът на колонията бил върху обратната страна - реверса.
В случаите, когато върху монетата няма герб, липсва портрет на държавния глава, не е изписано названието на държавата или обозначението на банката-емитент, тогава за лицева страна се смята противоположната на онази, върху която е изобразен номиналът.
