Тази неделя – 17 март – отбелязваме един от най-големите християнски празници – Сирни Заговезни, който не само поставя началото на дългите Великденски пости, наречени Велики пост, но и е израз на любовта към ближния, празник, на който трябва да пречистим душите си, да ги изпълним с любов и мир за посрещането на възкръсналия Божий син, да потърсим и да дадем прошка.
Сирни Заговезни, подобно на Месни Заговезни, е подвижен празник – той е на различна дата всяка година, тъй като е точно 7 седмици преди Възкресение Христово и седмица след Месни Заговезни, а те са подвижни празници. Сирни Заговезни е винаги в неделя и винаги е очакван с нетърпение от най-малките заради обичаите, характерни за празника, които много от тях намират за забавни като например ритуала Хамкане, при който се връзва на конец яйце или бяла халва и се върти над главите на децата, които трябва да я хванат, без да използват ръцете си – само с уста.
Питка за Сирни Заговезни за 30 минути
Жив интерес у деца и възрастни будят и кукерите, гонещи злите сили, болестите и бедите с чановете и страшните маски по стара традиция именно на Сирни Заговезни. Макар да е езически обичай кукерството днес е свързано с християнския празник Сирни Заговезни и е сред малкото самобитни обичаи, запазени по нашите земи през вековете.
Днес много от обичаите са забравени, паленето на огньове, наречени сиреници, в чиято всемогъща сила да изгори всичко лошо, бедите и злите духове, е съхранено на малко места, а масово традицията да се иска прошка се спазва някак по навик, без да се вниква в смисъла на опрощаването, за което са нужни и сила, и обич, и душа, а самата прошка е символ на благородство, човечност и вътрешен мир.
Традициите и обичаите ни съхраняват като народ, предават корените ни през вековете, те са нашата същност и ни определят като българи, християнските традиции са още по-важни, защото са свързани и с вярата, с Христос и със саможертвата му да изкупи греховете ни на кръста, поради което е важно да се спазват така, както са го правели дедите ни преди векове. Вижте как се иска прошка на Сирни Заговезни и кои са най-важните традиции за празника, за да го пресъздадете, съхраните и предадете на идните поколения.
Месни и Сирни заговезни 2024 - кога се падат и какво се прави
Как се иска прошка на Сирни Заговезни?
Смисълът на искането и даването на прошка е в пречистването на душата, човек да стане по-добър и по-чист да посрещне Възкресението на Христа. Искането на прошка трябва да е с чист помисъл, от сърце, с искрено съжаление за всичко лошо казано или направено неволно през годината, а не да се произнасят думите, с които се иска прошка на Сирни Заговезни, по навик и защото така повелява традицията, без да се влага в тях истинско съжаление за грешките. Прошката е дар не само за този, който я получава, но и за този, който я дава – тя пречиства и даващия прошка, носи спокойствие и мир на душата и сърцето му.
В едни недалечни времена след изгарянето на огньовете (сирениците) по-младите ходели в дома на кумовете и родителите си, за да поискат и получат прошка. Днес обикновено по-младите, които спазват традицията, искат прошка лично на хората около себе си и рядко се спазва традицията за посещение на кумове и родители, вероятно заради големите разстояния, на които днес младите обикновено живеят от възрастните си близки за разлика от времето преди векове, когато най-често са населявали едно и също място.
Ако все пак обаче имате възможност да посетите родители, кумове и по-възрастни роднини, научете как се иска прошка на Сирни Заговезни и поискайте прошка така, както традицията повелява – искрено, с чисто сърце, с целуване на ръка на родителите и изричане на думите: „Прощавай, мале, тате...“
Как се дава прошка на Сирни Заговезни?
Освен как се иска прошка на Сирни Заговезни важно е да знаете и как се дава прошка – какво повелява традицията. Днес обикновено прощаващият отговаря „Прощавам ти“. Правилният и традиционен отговор е: „Простено да ти е! Господ да прощава.“ В християнския смисъл да простиш, е да повярваш в прошката от кръста на Голгота, в жертвата на Христос и във възкресението му, изкупил на кръста човешките грехове.
Прошката в християнската религия е натоварена с голяма сила, с вяра, с надежда, с обич и мир, които да изместят всички лоши мисли и чувства в сърцата и душите, да се пречистим от злото и да посрещнем най-светлия празник на Християнския свят – Възкресение Христово чисти и по-добри.
