Една от най-изпълнени с драматизъм страници в нашата история е борбата за национално освобождение на Македония и Беломорска Тракия. Пейо Яворов, известен със своето вдъхновяващо поетично наследство, има значима роля и във военните действия за освобождението на българските земи. Неговата лична история се преплита с тази на Йонко Вапцаров, бащата на друг велик поет — Никола Вапцаров. Днешният ни разказ ще разкрие как тези двама смели българи успяват да върнат Кавала в български ръце.
Как Яворов превзема град Кавала
Събитията се разгръщат в началото на Балканската война (5 октомври 1912 година), където военни подвизи и геройства на българите проличават в най-голяма степен. В областта на Беломорието действа Родопският отряд, под командването на генерал Стилиян Ковачев.Там подкрепа му оказват и организираните чети на ВМОРО. В техния състав действат и тези четирима смели българи - Пейо Яворов, Йонко Вапцаров, Христо Чернопеев и Михаил Чаков. Яворов се опитва да убеди генерал Ковачев да придвижи отряда си до град Кавала, но му бива отказано. Причината е наличието на големи турски отряди срещу тях. Тогава Яворов и тримата му другари решават сами да се наемат с тази непосилна задача по освобождаването на града и успяват по много хитър начин
Как Яворов и Вапцаров шокират турските части в Кавала
На 27 октомври, четиримата виждат турски стражари по пътя между Драва и Кавала. Съобщават им, че ако не се предадат, ще бъдат убити от българската войска, която била много близко. Така четиримата пленяват целия турски отряд(състои се само от 16 човека). Яворов ги повежда към Кавала и ги задължава да съобщят на тамошните власти, че градът е обграден от българската войска и ако не се предаде - ще бъде унищожен от нашата артилерия. Интересното е, че по това време българската войска се намира на сериозна дистанция от Кавала и въобще не знае за блъфа на четиримата смели българи.
- Първият, който ги посреща е гръцкият владика. Той им казва, че ще уреди предаването на Кавала в техни ръце. Тайният план на владиката е да уведоми намиращите се наблизо гръцки части, които да влязат първи в града и да го обявят за гръцки.
- Тогава българите се решавата на втори много рисков ход. Те влизат директно в конака и се срещат с каймакамина(управителя) на града. Поставят му ултиматум, Кавала да им бъде предадена до полунощ, иначе започват артилерийски обстрел върху града. На срещата присъства и австроунгарският консул Викс, който иска от българите да му покажат къде е тази войска. Тогава Михаил Чаков(единият от четирима българи) взема за заложници както чуждия консул, така и каймакамина и им казва, че те ще са първите жертви, ако не предадат Кавала в български ръце. Така каймакиминът най-накрая се решава да предаде града в ръцете на Яворов и другарите му.
- Михаил Чаков разказва в своите спомени, че никой от тях не е очаквал тези им рискови ходове да дадат резултат, но били длъжни да ги направят, за да запазят града в български ръце. Те уведомяват максимално бързо генерал Ковачев, който след цели 2 дни влиза в града и е посрещнат като освободител от местното население.
Това е история, която показва как Яворов и тримата му другари успяват да наложат волята си. Въпреки липсата на войска и указания от българското командване, те поемат нещата в свои ръце и са готови да се жертват в името на националната кауза да обединят всички българи в една държава.
Използвана литература:
Използвани са спомените на Михаил Чаков за Пейо Яворов - съставител Милка Марково от 1989 година.
