Кой е най-романтичният град в света?
На този въпрос ще получите многобройни и различни отговори. Но със сигурност един от тях ще се повтаря многократно - Венеция. “Плаващият град” е едно от най-предпочитаните места в света за романтични разходки. Градът е построен върху десетки малки острови, разположени във Венецианската лагуна. На територията на Венеция има 124 отделни острови, разделени от 183 канала и 427 моста.
Как е построена Венеция?
Възхищаваме се на великолепната архитектура на града. Венеция е лагуна, в която водното ниво се покачва и се оттегля обратно по два пъти на ден или 730 пъти годишно. И няма как да не се питаме как е създадено това “чудо”. Градът изглежда все едно “плува по водата” и много хора смятат, че е построен директно върху островите на Венецианската лагуна. В действителност сградите са построени върху дървени платформи, които се поддържат от дървени колове, забити в земята, залята с вода. Това е истинско инженерно чудо, което устоява вече няколко столетия.
Началото
Градът води началото си от V в. след падането на Западната Римска империя и нахлуването от север на варварски племена. За да се спаси от набезите, венецианското население бяга от континенталната част в близките блата, където намира убежище на пясъчните острови Торчело и Маламоко. Първите селища са временни и нестабилни, а постройките потъват в калта. Това кара венецианците да изобретят гениален строителен метод, за да създадат здрави основи.
Как се строи град върху вода?
Отговорът звучи съвсем обикновено - върху дървени подпори. Основите, върху които се издигат сградите, всъщност представляват кал. За да са устойчиви, хората започват да забиват дървени колове с дължина 2,5 м и диаметър около 30 см, предимно от елша, известна със своято водоустойчивост.
Друг важен материал, който се използва в строителството, е истрийски камък - подобен на мрамор непропусклив варовик, добиван в Истрия, днешна Хърватска.
"Високата вода" във Венеция този път не нанесе щети
Предполага се, че над 90% от камъка, използван при изграждането на Венеция, е истрийски камък. Той е изключително здрав материал, способен да устоява на ерозия и влага. Конструкцията на сградите също е съобразена със силите, които възникват поради постоянното движение на водата. Почти всички носещи стени на венецианските сгради са перпендикулярни на канала, на който са построени. По този начин фасадата, която задължително гледа към водата, няма носеща функция, а напротив - буквално е подпряна на останалата част от конструкцията.
Днес туристите се възхищават на красивите истрийски фасади, но използването на този варовик е в основата на оцеляването на древния град. Варовикът се допълва с тухли и камъни, с което се допълва великолепието на венецианската архитектура.
Дървото като носеща конструкция
Тайната да трайността и здравината на дървените основи на Венеция се крие във факта, че те са потопени под водата, подобно на обърната подводна гора. По принцип дървото гние в резултат на микроорганизми като бактерии и гъбички. Коловете от носещата система във Венеция са потопени под водата и не са изложени на кислород - един от елементите, нужни на микроорганизмите, за да оцелеят. Постоянният поток солена вода около дървото го вкаменява с течение на времето и го превръща в твърда структура, наподобяваща камък.
В писмен източник от XVII в. подробно е описано строителството на църквата “Санта Мария дела Салуте”. Всеки един дървен кол е с дължина около 4 метра, набавен от горите на Северна Италия, Словения, Черна гора, Хърватска и транспортиран до Венеция по вода. Църквата е завършена през 1687 г. в знак на благодарност за избавлението от чумата.
Венеция днес
Всяка година над 20 милиона туристи посещават Венеция, а постоянното население на града е едва 55 000 души. Градът е малък и най-добре е да повървите пеша, както и задължително да се повозите на гондола.
Венеция към туристите: Пазете се от алчни чайки
Няма как да не спрете на площада “Сан Марко” с едноименната базилика. От камбанарията на Двореца на дожите се открива великолепна гледка към целия град.
Най-големият канал във Венеция е Канале Гранде, който е един от основните транспортни коридори в града. Общественият транспорт по него се осъществява с водни автобуси (вапорети), частни таксита или гондоли.
Един от символите на града е мостът Риалто, чиято днешна структура е построена в периода 1588-1591 г. Преди да се построи мостът Академия през 1854 г., Риалто е единственият начин да се прекоси Канале Гранде пеша.
Не бива да пропускате Моста на въздишките - покрит мост, изграден от бял варовик. Има малки прозорчета с каменни решетки и свързва старите затвори със стаите за разпити в Двореца на дожите. Макар да звучи романтично, мостът е свързан с въздишките на осъдените на смърт, които са минавали по него.
Най-посещаван е градът по време на Карнавала на Венеция, която продължава 10 дни, а кулминацията е през вторник след Сирни заговезни, когато фойерверки осветяват Канале гранде, а площад “Сан Марко” се превръща в огромна бална зала на открито.
