Често сме чували фразата: "Не мога без него!" и сме ставали свидетели как големи и интелигентни хора не смеят да направят по-важна крачка в живота си, без да се посъветват или съобразят със своя партньор или родител, до степен да не смеят да вземат решение сами. Дълбокото чувство за любов често се бърка с емоционална зависимост. Какво отличава едно от друго тези две състояния и защо емоционалната зависимост е пагубна за личността.
Моето щастие е в твоите ръце!
Емоционалната зависимост е състоянието, когато сте изцяло погълнат от друг човек, изпитвате постоянна нужда от присъствието му, фокусирате се на неговите думи, поведение и се свръх въвлечени в отношенията си с него. Когато двама души са зависими един от друг това се нарича съзависимост.
Някои ще кажат, че това е любов, като от приказките. Но – не! Любовта не е страдание и мъчение, а съюз между двама души, на които им е приятно заедно и които при взаимодействието си помежду си не се разрушават един друг. Те нямат нужда да контролират партньора си, да се защитават от него, нито да го манипулират или променят. Още по-малко трябва да се спасяват един друг. Така те биха могли да се реализират, да взимат самостоятелно решения, като запазват самоуважението си.
Емоционално зависимите хора не могат да действат напълно самостоятелно от другия (любим/а, мъж/жена, приятел/ка, родители, роднини), те действат само с оглед на неговото мнение, реакция, настроение, често в ущърб на себе си. Те с готовност поемат отговорността за емоциите и постъпките на околните („той се ядоса, защото не сложих вечерята навреме”) или ги обвиняват за собствените си неуспехи и преживявания („всичко това е заради теб”). Стремят се да бъдат необходими, правят не това, което считат за правилно, а това, което очакват от тях, при това страдат, че не ги оценяват достатъчно. Страхуват се да не разочароват останалите и възприемат чуждите проблеми като свои собствени. Търсят внимание, одобрение и се надяват, че близките им ще отгатнат какво искат. В отношенията си зависимите хора присъстват много контрол, критика, обиди, опити за „промяна” на другия и очаквания, че някой друг (а не ти самият) ще те направи щастлив.
Източници на зависимост
Зависимостта произтича от важен, но останал незавършен етап от развитие в детството - етапът на свързване с родителите или отделянето от тях. Т.е. зависимият не е само този, който се стреми да бъде незаменим и се жертва, страхувайки се да бъде изоставен, но и този, който непрекъснато отблъсква, обвинява, критикува и се страхува от близост. Всеки има своята роля в тази безкрайна пиеса и всеки проиграва нерешените си проблеми от детството си.
Крачки към решаването на проблема
Емоционалната зависимост е неприятна с това, че твоето благополучие, душевен комфорт и усещане за щастие зависят от друг човек. Докато всеки сам е стопанин на своя живот. Какво трябва да се направи, за да се излезе от това състояние?
Първо, да се осъзнае проблема и да се видят случаите на емоционална зависимост в живота. Необходимо е да си дадете сметка за това, което родителите ви не са могли да ви дадат в детството, заради което вие в момента се опитвате да получите с помощта на други хора.
Да се научите да поемате отговорност за собствения си живот, а не да обвинявате другите за своите преживявания и нещастия. Не чакайте някой да прочете мислите ви и да отгатне желанията ви. Може да се предположи, че някой ще ви помогне, но първо трябва да разчитате на самия себе си.
Не правете за друг, това което не може да направите за себе си. Не решавайте чужди проблеми. Всичко, което искате да направите за някой друг, първо направете за себе си.
Не се обвинявайте за грешките. Научете се да се обичате, хвалите, одобрявате и да се приемате с всичките си слабости, несъвършенства и страхове.
Научете се да анализирате поведението си, както и мотивите за постъпките се („Какво искам и защо го правя?”). Осъзнайте ценностите, собствените си цели, потребности, желания, мечти.
Много е важно да може да разбирате чувствата си, да говорите за тях, да ги изразявате, а не да ги криете, натрупвате и потискате.
Откажете се от игрите и манипулациите в отношенията. Учете се да поискате/помолите това, което искате, прямо и честно. Молбата предполага, че може да ви откажат, затова трябва да бъдете готови и за отказ.
Работете над понятието самооценка и самочувствие и затвърдите увереността у себе си. Научете се да спирате навлизането в личното ви пространство. Не се подавайте ако се опитат да ви вменят чувство на вина или да се държат зле с вас.
Разберете, че никой не е всемогъщ. Никой не може да управлява никого, освен самия себе си.
Запишете си час при психолог или се включете в терапевтична група. Работата е там, че зависимите модели на поведение са много устойчиви и се повтарят отново и отново. До вас трябва да има някой, който ще ви помогне да ги преодолеете, като ви осигури необходимата подкрепа, за да ви помогне да изградите в себе си вътрешна опора,която ще ви позволи да станете самостоятелни и силни.
Още интересни новини четете в сайта СРодители
