Еверест е най-високият връх на планетата. С височина от 8848 метра винаги е привличал хора от всички краища на земята. За първи път в човешката история Еверест е покорен на 29 май 1953 година от Едмънд Хилари, новозеландски алпинист и шерпа Тензинг Норгей. Стигайки до най-високата точка на земята, двамата поставят отгоре 4 знамена - на Великобритания, Непал, Индия и ООН.
Още: Най-вкусната салата от цвекло, която всеки ще хареса
Още: Как супер лесно да приготвим любимите аспержи
Кой изкачва Еверест за първи път без кислород?
Това се случва на 8 май 1980 г. от Райнхолд Меснер и Петер Хабелер.
Двамата поставят по още един рекорд самостоятелно:
- Райнхолд Меснер прави първото соло изкачване на Еверест в чист алпийски стил без допълнителен кислород през август 1980 г.
- Петер Хабелер на 74-годишна възраст изкачва маршрута Хекмайер по северната стена на Айгер, смятана за едно от най-големите предизвикателства в алпинизма през 2017 г.
Още: Наистина ли кейлът е по-полезен от класическото зеле
Още: Как се правят традиционните колачета за Бъдни вечер
Историческото изкачване на Еверест
Още през 1975 г. Райнхолд Меснер и Петер Хабелер изкачват Гашербрум 1 в алпийски стил за три дни, с което поставят началото на този метод при изкачването на осемхилядници. До този момент основната тактика е “обсада” на планината.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Как да включим червеното зеле в менюто си и какви са неговите ползи
Още: Неща, които едно дете никога няма да прости на родителите си: Дори когато са стари и немощни
Отново двамата правят опит да изкачат Еверест без кислород на 21 април 1980 г., но без успех. Причината е, че Хабелер се натравя с храна в базовия лагер. Въпреки това Меснер решава да тръгне към върха с двама шерпи. Лошото време ги спира и те се връщат обратно.
Вторият опит на двамата е успешен. Те са част от германо-австрийска експедиция, която стига до Еверест по югоизточния ръб. До този момент се приема, че изкачване на Еверест е невъзможно без допълнителен кислород. Райнхолд Месрен и Петер Хабелер разбиват тази представа, но след сериозна и продължителна подготовка. Те вече са практикували алпийския стил на катерене - бързо движение, носейки само най-важни неща.
В 5:30 ч сутринта на 8 май двамата алпинисти напускат палатката при Южното седло и тръгват към върха, като носят само ледени брадви, камери и късо въже. Единствената външна помощ е от австрийците в последния лагер, над Южното седло, където спират за кратко, за да разтопят сняг за питейна вода. Поддържайки стабилна скорост на изкачване от около 100 метра в час, те достигат върха в 13:15 ч.
Още: Гъвкава диета - гъвкаво ядем каквото си искаме
Още: Какво задължително се слага на маса на Бъдни вечер
Хабелер се изплашва от опасността за мозъчни увреждания заради липсата на кислород и прави забележително спускане до Южното седло само за един час. Меснер се връща по-късно същия следобед. Крайно изтощени (Месрен има и проблеми с очите заради снега), двамата са ескортирани обратно до Западния циркус на следващата сутрин от уелския алпинист Ерик Джоунс.
Райнхолд Меснер
Роден през 1944 г. в Южен Тирол (Северна Италия), той прави първото си изкачване едва на 5 години с баща си. Дипломиран архитект е, преподава математика в местно училище.
Има зад гърба си над 500 изкачвания. Основава планинарски музей, автор е на над 80 книги. Активист е в опазването на дивата природа.
Макар и бляскава, кариерата му в алпинизма е помрачена от лична трагедия. През 1970 г. брат му Гюнтер загива в Хималаите. Двамата братя катерят заедно към Нанга Парбат, в западната част на Хималаите. Стигат върха, но са на ръба на изтощението. Гюнтер започва да халюцинира. Двамата слизат надолу по различни маршрути. Гюнтер е пометен от лавина.
Петер Хабелер
Роден е през 1942 г. в Майрхофен, Австрия. Проявява интерес към алпинизма още на 6 години. Сред постиженията му са първи изкачвания в Скалистите планини в САЩ. Той е първият европеец, който се катери по големите стени в Йосемити. Хабелер изкачва също Чо Ойю, Нанга Парбат, Кангчендзьонга.
“Катеренето е важна и съкровена възможност да попаднем в ситуации, в каквито сме попадали преди 100 000 години. То провокира животинската страна на човешките същества. Инстинктите са важен елемент от нашата интелигентност” споделя Меснер
