Хората са знаели за болестите, предавани по полов път, от векове. Първите споменавания за тях се срещат в древните трудове на гръцки и римски лекари. Ефективното лечение на полово предавани болести обаче се появява сравнително скоро.
Как са се справяли с този проблем в миналото?
Не е възможно да се каже със сигурност дали древните хора са свързвали венерическите болести със сексуалните контакти. Ако се съди по някои източници, те са имали някаква представа за това. В един от най-известните писмени паметници на Древен Египет - папирусът на Еберс, се вижда как лечители извършват някои манипулации с пациент в областта на слабините.
Египтяните са лекували подобни заболявания с помощта на магически ритуали, билки и минерали.
Очевидно Древна Гърция е била по-наясно с естеството на венерическите болести и дори е разпространявала съвети как да се предпазим от тях. За да избегнат сексуалните инфекции, гърците се миели старателно и се мажели с различни масла. А ако и това не ги спасявало, се лекували с най-радикални методи. Прочутият лекар Соран от Ефес предписвал на пациентите си с гонорея оловни тежести. Те трябвало да се носят върху себе си за общо укрепване на организма.
Бичуване, пиявици, живак. Как едно време са лекували венерическите заболявания
Херпесът се лекувал чрез изгаряне с нагорещено желязо. За щастие подробностите не са достигнали до нас.
През Средновековието много болести се опитвали да лекуват с живак. Защо средновековните хора са смятали, че живакът ще помогне?
Лечението с живак значително съкратило живота на пациентите, но продължило в европейската медицина около четири века.
Най-съвременното лечение е предложено през XIII век от италианския лекар Рожериус Салерни. Лекарят предложил на болните от сифилис лечение с пиявици, които трябвало да изсмучат цялата заразена кръв от тялото, или обилно кръвопускане.
Друг иновативен метод на италианския лекар е така наречената „иригация на уретрата“. В този случай в уретрата се вкарва стоманена или медна тръба, през която се изливат различни лечебни средства.
Оловото става популярно в борбата срещу сифилиса. Използвало се е за направата на мехлеми и разтривки, както и за дишане на изпаренията му. Много популярни били така наречените „потни дрехи“ - парчета плат, напоени с течност с високо съдържание на олово.
В края на ХѴІІ - началото на ХѴІІІ в. във Франция измислили нов начин за борба с венерическите болести: първо пациентът бил публично бичуван на градския площад, след това изпращан в болница и след преглед лекуван, ако болестта не е твърде занемарена.
На пациента се правело кръвопускане, промивка на стомаха, а след това му се предписвали водни процедури. Нещастникът се къпел в студена вода в продължение на две седмици, а след това, за сбогом, му правели още една стомашна промивка. След това в действие влизал добрият стар живак - пациентът бил намазван с мехлем с този метал и след това бил извеждан през вратите на болницата.
В Англия през XIX в. венерическите болести се превръщат в истински бич. Епидемията от сифилис довела до това, че през 60-те години на XIX в. правителството започнало да се бори с проституцията. Пациентите били изпращани в затворени болници, а тези, които се съпротивлявали, били изпращани в затвора.
Съвременното описание на венерическите болести започва в началото на XX век. Алберт Лудвиг Нейсер, германски дерматовенеролог, открива причинителя на гонорея през 1879 г. През 1905 г. германският зоолог Ф. Шаудин и дерматологът-сифилидолог Е. Хофман откриват причинителя на сифилиса - бледата трепонема. Започва нов кръг в историята на изучаването на болестите, предавани по полов път, благодарение на който повечето полово предавани болести вече са лечими или могат да преминат в неактивен стадий.
