Още от древни времена змиите се смятат за митични създания. Повечето хора се ужасяват от мисълта или вида на тези влечуги, но има такива, които дори ги отглеждат у дома. Любовта към змии се нарича офиофилия, а страхът от змии - офиофобия.
В света има над 3000 вида змии. Те се срещат навсякъде, с изключение на Антарктида, Исландия, Гренландия и Нова Зеландия. Около 600 вида от тях са отровни, а около 200 могат да убият човек. Змиите, които не са отровни, улавят жертвите си, като ги поглъщат живи или ги задушават до смърт. Независимо дали убиват чрез сила или с отрова, почти всички змии поглъщат храната си цяла.
Змиите са влечуги, затова са покрити с люспи и са студенокръвни. Това означава, че трябва да регулират телесната си температура отвън. Люспите им служат за да улавят влагата и в най-сухия климат и намаляване триенето при движението им.
Веднъж месечно змиите сменят кожата си. Този процес се нарича екдиза и позволява на влечугото да расте, както и да се отърве от паразитите. Змиите се търкат в клони или друга грапава повърхност, като първо измъкват главата си, докато тялото им излезе от тясната кожа. Повечето змии снасят яйца, но някои раждат живи малки.
Колко змии се срещат в България?
В България се срещат 17 вида змии, от които само две са опасни.
Змиите обитават различни места, включително гори, полета, градини, градски райони. Те са месоядни, обичат да ядат гризачи, птици, влечуги и насекоми. Имат отлично обоняние и могат да откриват плячка чрез вибрации в земята. Умеят да пълзят, плуват и да се катерят според местообитанието и поведението.
Най-често срещаните змии у нас са пясъчна боа, голям стрелец, медянка, смок-мишкар, тънък стрелец, черноврата стрелушка, змия-червейница, сива водна змия и др.
Отровните змии в България
Двете отровни змии, които се срещат в България, са усойница и пепелянка.
Пепелянка
Най-разпространената отровна змия у нас е пепелянка (Vipera ammodytes) от семейство Отровници. Тя е средно голяма змия, която достига до 50-70 см, много рядко над 100 см. Цветът й е пепеляв, откъдето идва името й - от бежово до светло кафяво, с тъмна зигзаговидна ивица по гърба. Има рогче на върха на муцуната. Мъжките имат белег на задната част на главата, подобен на буква V, при женските този белег е по-светъл и трудно се забелязва.
Среща се по скали и сипеи, поляни и храсти до около 1450 м надморска височина. При горещо време влиза във водата, за да се охлади. Крие се в дупки, но обитава слънчеви каменисти местности и райони с висока тревиста растителност и храсти.
Пепелянката не е агресивна. Тя се страхува от човека и бяга от него. При среща с хора започва да съска и бавно се оттегля. Ако бъде уловена или приклещена в ъгъл, се свива на кълбо и съска. Хапе само в краен случай. Отровата на пепелянката рядка е животозастрашаваща, но може да бъде опасна при възрастни хора или болни, които имат по-слаб имунитет.
Още: Двучасова битка: Тайландка се бори с 4-метров питон (ВИДЕО)
Усойница
Усойницата (Vipera berus) е видът отровна змия, който е най-широко разпространен в Европа. Тя е едно от най-студоустойчивите влечуги в света.
Усойницата е дребна змия, рядко над 60 см. Цветът на тялото варира, като най-често е сив със зигзагообразна окраска на гърба.
Избягва хората и обикновено обитава планини над 900 м надморска височина - Стара планина, Рила, Пирин, Витоша, Родопите. Обитава стръмни каменисти зони, така и влажни местности. .Това е единственото влечуго, което се среща дори и в северния полярен окръг. Храни се с гризачи, по-рядко с птици и влечуги.
Усойницата може да е много пъргава и да се скрие на безопасно място. При нападение се свива на кълбо и съска. Ако не я закачате, ще продължи пътя си и няма да доближава хората. Хапе само, ако човек я доближи и нападне. В сравнение с пепелянката, усойницата е по-малко отровна и при ухапване отделя по-малко токсин.
Обикновено усойницата хапе, ако я настъпим. При ухапване в тялото попада малка част от отровата и много рядко се стига до фатален край.
Къде живее най-отровната змия в света
Учени от Амазонка откриха нов вид гигантска змия
