Екип от Рурския университет в Бохум ( Германия) проучи механизмите, които стоят в основата на вземането на човешки решения, когато става въпрос за така наречените първични награди, като храна, за разлика от вторичните награди, като парите. Учените също анализираха в кои области на мозъка ще се случи това. Резултатите от проучването са публикувани в eNeuro.
Изследователите предложили на 28 субекта (според техните предпочитания) пържени картофи или шницел, ягодова торта или шоколадови блокчета и пари. И след това позволили на участниците да изберат дали искат да получат определена сума веднага или повече по-късно. Времето за изчакване било два дни, две седмици, един, три и шест месеца и една година. Колкото по-дълго субектите са избрали да чакат, толкова по-голяма е наградата. Доброволците взели решения в скенер за ЯМР.
„Успяхме да покажем, че решенията за храна се вземат по-импулсивно. С парите ситуацията е различна. Тук хората предпочитат да чакат за по-голяма сума пари. Това е така, защото стойността на парите остава стабилна за дълъг период от време, а стойността на храната е свързана с нейната нетрайност“, обяснява първият автор Мариус Маркман.
За какво служи Главният мозък в човешкото тяло
Разликите се отразяват и в мозъчната активност по време на вземане на решения.
„Когато избирате сума пари, човешкият мозък изглежда ангажира области, отговорни за наблюдение на действията. При избора на храна се активират области от мозъка, които са важни за вземането на решения в социалната среда. Разликите в мозъчните мрежи обаче бяха по-малки, отколкото очаквахме. Това предполага, че решенията относно храната и парите следват подобни модели на обработка“, казва Буркхард Пльогер, който ръководи проучването.
Импулсивните хора демонстрират по-слаб самоконтрол, приемат повече калории и са по-склонни към пристрастяване към интернет, социални мрежи, смартфони, хазарт и др.
„За хората с пристрастяващо поведение самоконтролът над незабавното удовлетворение е критичен проблем. Ако можем да идентифицираме кои специфични процеси на вземане на решения играят роля в пристрастяващото поведение, това може да доведе до нови лечения,” казва Пльогер.
