Колкото повече се поддаваме на страховете си, толкова по-големи ги правим. Всъщност, страхът се храни със страх. Е, де да беше само това… Освен това, като последствие ни кара да казваме и правим неща, които да привличат лошите събития още повече…
Страховете не винаги са рационални, но често причината за тях се крие в миналото. Понякога някой е казал или направил нещо, което ни е стреснало. После сме го забравили, но от шока, който сме преживели, страхът е останал на подсъзнателно ниво и продължава да работи, стартирайки се в определени ситуации.
От страх от това да не ни се случи нещо лошо, страх от излизане навън, страх от шумни пространства… Всичко това води до най-неопределени чувства на безпокойство, които нямат видима причина – всеки страх е неприятен и ограбващ. Той ни кара да приличаме на инвалиди, неспособни да действат по адекватен начин.
Как да се правите с паниката, страховете и тревожността?
