Хората винаги са се стремели към красотата. От древни времена има различни практики за красота, предназначени да направят човек по-привлекателен. Например в Китай, Египет, Вавилония, Гърция и Рим преди хиляди години вече са използвали предшествениците на съвременните червила, пудри, сенки и маски за лице.
Още: Индийско орехче - 10 невероятни ползи от неговата консумация
Още: Знаете ли тези малко известни обичаи на Бъдни вечер
Но тези практики често били много специфични, ако не и напълно опасни. Нека ви разкажем за някои от тях.
Черни зъби
В съвременното общество се ценят снежнобелите зъби, те обаче невинаги и навсякъде са били на висока почит.
И така, представители на редица народи от Югоизточна Азия, двете Америки, както и Япония (охагуро) и Индия предпочитали черните зъби. И дори специално ги боядисвали. Ритуалът, появил се според някои изчисления преди около 4500 хиляди години, все още съществува в някои общности. Оцветяването се правело с еднокомпонентни или комплексни естествени багрила, обикновено в пубертета. Черните зъби символизирали зрялост, красота - вярвало се, че те отличават човека от животното.
Още: Физалис - какви са ползите на екзотичния плод
Още: Знаете ли как мандарините се отразяват върху работата на черния дроб?
Зъбите трябвало постоянно да се оцветяват, а някои бои имали много специфична миризма (например железен ацетат). Но въпреки това, колкото и да е странно, обичаят имал положителен ефект върху здравето на зъбите.
Бинтоване на краката
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
За разлика от доста безобидното почерняване на зъбите, практиката за бинтоване на крака в Китай била болезнена и вредна. Появата ѝ се отнася към началото на Х век и се свързва с името на Яо Нян, придворната танцьорка на император Ли Ю. Танцувайки на пръсти в златен лотос, тя, според легендата, очаровала владетеля.
Същността на практиката се състояла в това, че стъпалата на момичетата от най-ранна възраст били стягани с платнени панделки, което чупело свода и пръстите им. Излишно е да казваме, че процедурата е била изключително болезнена. Деформирайки се, с течение на времето краката започвали да приличат повече на свита в юмрук ръка.
Това позволявало на вече възрастните жени да носят обувки с малък размер - сякаш взети от дете или кукла. Малките крачета с дължина 7,5-10 см в китайската култура се смятали за символ на женската красота и аристокрация. Колкото по-малък бил кракът, толкова повече шансове имала една жена да се омъжи за най-завидния мъж.
Още: Наистина ли кейлът е по-полезен от класическото зеле
Още: Как се правят традиционните колачета за Бъдни вечер
Модата на малките крака в Китай понякога се сравнява с общата страст на европейските жени от викторианската епоха към тънката талия. С помощта на корсети те стягали тялото си така, че едва дишали, и в резултат на това деформирали ребрата и таза си.
Бинтованите крака, които жителите на Поднебесната империя наричали „златни лотоси“, понякога правели момичетата инвалиди, тъй като те губели способността си да ходят самостоятелно. Това дори се смятало за специален показател за женственост. Тези, които все още можели да се движат, трябвало да го правят по специален начин – с малки бързи стъпки. Често жените не можели да ходят без бастун.
Имало и други последствия от бинтоването: враснали нокти, инфекции, нарушено кръвообращение, остеопороза и повишен риск от фрактури поради падане.
Бинтоването се съхранило, особено в аристократичната среда, чак до ХХ век. Последната фабрика, която произвеждала обувки за хора с деформирани крака, била затворена през 1999 г. И по-възрастни жени с „лотосови крака“ може да се срещнат в Китай и до днес.
Червило с живак
Червените устни са на мода от хиляди години. Вярно е, че този резултат не бил постиган по най-безопасните начини.
Всеки знае, че не бива да се чупи живачният термометър, защото живакът е много опасен за здравето метал. Контактът с него е вреден за нервната, храносмилателната, имунната система, бъбреците, белите дробове и очите. В същото време живакът запазва токсичния си ефект във всякаква форма. Но древните хора не са знаели това. И активно се тровели.
Съдържащият живак минерал цинобър, поради яркочервения си цвят, е бил част от оцветител за устни, използван от древните египтяни, гърци и римляни. Живакът е бил използван за създаване на козметика, и то в чист вид.
Но не си мислете, че само древните жени са злоупотребявали с опасни помади. Вредната козметика, включително съдържаща живак, е била използвана от жените до викторианската епоха (втората половина на XIX век).
Козметика с олово
Оловото е изключително вреден за здравето метал. СЗО предупреждава, че то се натрупва в тялото, може да се предава от майка на дете по време на бременност и има пагубен ефект върху интелектуалното развитие на децата. Попадайки в костите, зъбите, мозъка и други вътрешни органи, оловото ги разрушава. Въпреки това в продължение на много години то се е използвало в ежедневието, включително за създаване на козметика.
Смята се, че шумерската царица Шубад (известна също като Пуаби) преди четири и половина хилядолетия е била една от първите, които са използвали козметика, съдържаща бяло олово. Боите на негова основа са използвани както за придаване на червен цвят на устните, така и за бледност на лицето. Постепенно оловната козметика се разпространила в Асирия и Египет, а след това попаднала и в Гърция и Рим.
Предупрежденията, че този химичен елемент може да е отровен, не спрели и римляните. За това е писал още римският архитект Витрувий. Може би практичността е изиграла роля: оловните белила стояли на тънък слой и прилепвали добре върху кожата.
Модата на това средство се завърнала през Възраждането (XV-XVI век). Негова известна почитателка била английската кралица Елизабет I. По-специално с помощта на белилото тя скривала белезите от шарка по лицето си.
Употребата на това средство водела до загуба на коса, увреждане на белите дробове, отслабване на зъбния емайл, тъмни петна по кожата и смърт при интензивна употреба. Въпреки това те се употребявали до XIX век.
Опасните белила се ползвали с популярност не само на Запад. С тяхна помощ се постигал и белият цвят на лицата на японските гейши и актьорите от театъра кабуки.
Продукти за лице от плацента, пот и животински изпражнения
Жените от древността също така се стремели да поддържат кожата си млада и здрава. Затова били популярни специални маски, състоящи се от най-необичайни съставки.
Съставът им можел да включва еленски рог, плацента, животински изпражнения и вътрешности, човешка слюнка, сяра и оцет. Едно от най-необичайнитее средства били fucatus crocodili - екскременти на крокодили. Смятало се, че изпражненията на тези влечуги правят кожата бледа, но те се е използвали и за създаване на руменина.
Друга древна рецепта включвала използването на пот, изцедена от овча вълна. Миризмата на такава маска е била съответстваща. Не е изненадващо, че парфюмите са били много популярни сред римляните: те трябвало да се борят с аромата от такива козметични средства.
Интересното е, че козметиката, направена от органични вещества, била не само странна, но понякога и смъртоносна. Египтяните например правели червило и руж от морски водорасли, съдържащи червеникаво-лилавия фукус, алгин, йод и бром. Тази смес била отровна.
Беладона за разширяване на зениците
Друга опасна практика на древните красавици било използването на капки от сок от беладона.
Беладона (Atropa belladonna) е многогодишно отровно растение, известно още като смъртоносна нощенка, което е изключително токсично. От италиански името му се превежда като "красива жена".
Смята се, че една от първите, които са използвали такова средство, е била Клеопатра, която използвала екстракт от египетска бленика (черен блян, черна попадийка), съдържаща атропин.
След това жените на Древна Гърция и Рим използвали капки беладона за "огнен поглед" по време на празници (вакханалии) в чест на бог Дионис (Вакх). В същото време същите гърци и римляни прекрасно знаели колко отровно е това растение. И така, според слуховете, императрица Ливия Друзила е отровила съпруга си император Октавиан Август със сок от плодове от беладона.
Но капките беладона придобили най-голяма популярност още през Възраждането. Дами от Италия, откъдето идва и популярното наименование на беладона, в преследване на красотата си капели в очите сок от нейните плодове. Веществата от това лекарство, способни да предизвикат лудост, разширяват зениците и придават блясък на очите.
Тази практика предизвиквала зрителни изкривявания, нарушавала концентрацията на зрението, учестявала сърцебиенето и при продължителна употреба вероятно е водела до слепота.
