Данните от проучвания относно изневярата се променят с развитието на социалните дефиниции за изневяра. Тя е една от най-честите причини хората да посещават терапевт - сами или с партньор. Макар и повечето хора да си мислят, че знаят нещо за изневярата като обща тема, когато тя действително се появи в живота на някого, той трябва бързо да се отърси от всички разпространени митове за нея.
МИТ 1: БДИТЕЛНИЯТ ПАРТНЬОР МОЖЕ ДА ПРЕДОТВРАТИ ИЗНЕВЯРАТА.
Дали вашата половинка ще изневери? Това е по-малко вероятно, ако връзката е приятна, половинката ви е здрава, двамата можете да говорите за всичко и сексът е задоволителен. Пак няма гаранция. Но превръщането ви в Шерлок Хоумс няма да ви помогне. Ако половинката ви има намерение да изневери, тя ще изневери. И дори да можете да предотвратите изневярата с подходящото количество наблюдение, така ли искате да живеете?
МИТ 2: ИЗНЕВЯРАТА ВИНАГИ Е СВЪРЗАНА СЪС СЕКС.
Въпреки че различният, по-добрият или повече секс е причина за голяма част от изневерите, хората изневеряват и по други причини, включително гняв, нужда да докажат, че са привлекателни или млади, нужда от обич или докосване, нужда да се чувстват обичани и нужда да докажат своята самостоятелност. По данни на психолози, основната полза от аферата е била чувството, че са изслушани, важни или спокойни, а не някакъв невероятен секс.
Най-честите причини за изневяра
МИТ 3: НЯКОИ ХОРА СА ПРОСТО "ПРИСТРАСТЕНИ КЪМ СЕКСА".
Някои хора, които изневеряват отново и отново, реагират на диагностициран психичен проблем. Те може да лекуват депресията си, да се справят с тревожността си, да изразяват биполярно разстройство или обсесивно-компулсивно разстройство. Изневярата може да е начинът, по който човек с гранично личностно разстройство се справя със стресови ситуации в живота. Но "пристрастяването" е състояние, при което тялото на човека е поело контрола върху вземането на решения. Наркотиците са добри примери. Когато хората описват себе си или друг като "сексуално зависим", те обикновено имат предвид "човек, който продължава да взема сексуални решения с последствия, които не му харесват".
Защо хората правят това? Обикновено защото не искат да се изправят пред живота без измамата, самозадоволяването и отричането, които биха спрели да ги предпазват от реалностите, с които не искат да се сблъскват.
МИТ 4: ВИНАГИ Е ПО-ДОБРЕ ДА СИ ПРИЗНАЕШ ЗА АФЕРАТА.
Това зависи от това какво се опитва да постигне човек. Ако целта на някого е просто да се отърве от чувството за вина, това би било доста егоистично - при условие че е приключил аферата без съпътстващи щети.
Тази ИЗНЕВЯРА се смята за най-опасната
Разбира се, ако изневярата е разкрита от предадения партньор, по принцип е по-добре да се признае, тъй като допълнителното лъгане и прикриване лесно може да направи нещата по-объркани и сложни, а и обикновено се проваля. Предаденият партньор може също така да използва допълнителното прикриване като доказателство, че на изневеряващия не може да се има доверие в бъдеще, което прави евентуалното помирение почти невъзможно.
МИТ 5: ВЕДНЪЖ ИЗНЕВЕРИЛ - ВИНАГИ ИЗНЕВЕРЯВАЩ.
Според проучванията вероятността някой, който вече е изневерявал, да изневери отново е три пъти по-голяма в сравнение с тези, които никога не са изневерявали. От друга страна, споделят психолози, много изневеряващи сами са опустошени от резултата на изневярата. Дали заради скръбта на партньора, собственото си чувство за вина или и заради двете. Но дори да признаем, че някои хора изневеряват отново и отново - напълно неточно е да се твърди, че всеки изневеряващ прави това. И би било срамно да приемем, че еднократният измамник по дефиниция е безнадежден случай.
3-те зодии, които са най-склонни да изневеряват
МИТ 6: БРАКЪТ НЕ МОЖЕ ДА ПРЕЖИВЕЕ ИЗНЕВЯРАТА.
Ако това беше вярно, бракът щеше да е лоша авантюра. А брачното консултиране би било лоша инвестиция.
Съществуват два вида взаимоотношения, които оцеляват след изневяра. При първите комуникацията е лоша, очакванията са ниски, има семеен или културен натиск да останат заедно,или може да има финансова или друга зависимост. Това е връзка, която в началото не е била много добра. Двойката може да не работи за подобряването ѝ или за взаимното си разбиране дори след прекъсването на изневярата.
Вторият вид връзка, която оцелява след изневяра, е почти противоположна на първата. При него хората работят усилено, за да разберат какво се е случило и защо. Те са интроспективни поне до известна степен. В някакъв момент започват да се изслушват един друг. И в крайна сметка говорят за това какво искат в новата двойка, която са в процес на създаване.
Източник: PsychologyToday
