1. Иконата на Света Богородица от Бачковския манастир
Според легендата Бачковската чудотворна икона чрез знамения сама показала, че иска да стои от дясната страна на портата на храма, за да вижда кой с каква душа влиза в него. Легендата разказва, че иконата е открита в местността, високо в планината, преди повече от 4 века от двама овчарчи. Според преданието Бачковската чудотворна икона е била скрита в пещера, за да я запазят от набезите на османците. След това е оставена в манастира, но отново изчезва. Като чудо след това отново в открита в местността "Клувията". В Бачковския манастир от 400 години насам се спазва традицията във втория ден на Великден да се провежда литийно шествие, начело с чудотворната икона на Света Богородица към местността "Кувията". Това е най-старият църковен ритуал у нас, който се спазва и до днес. За него идват миряни от страната и чужбина, за да търсят изцерение на различни болести.
Вижте още: Най-чудотворните места в България, които се смятат за енергийни центрове на света
2. Света Богородица Вратарница (Портаитиса) в Роженския манастир
Всяка година на вторият ден от Светлата седмица стотици миряни се прекланят пред икона на Света Богородица Вратарница (Портаитиса) в Роженския манастир. Това е една от четирите икони, на които баба Ванга често се е молела.
Хората разказват, че когато се докоснат до изображението на Божията майка, имат чувството, че то започва силно да се клати и всеки момент ще ги събори.
Често срещана гледка било, когато някой докосне иконата, изведнъж да се стресне и уплашено да отскочи назад.
Вижте още: Научете децата си на Тропар на Пасха - песен от Великденската литургия
Оригиналът на иконата се намира в светогорския манастир Иверон. Чудотворната иконата на Богородица, която е в България е дело на зограф Яков Иверски и е в Роженския манастир от 1790 г. За разлика от останалите копия на светинята, тази е направена от светено желязо и е обкръжена с десет малки композиции, представляващи събитията от историята й.
Икона на Света Богородица Вратарница (Портаитиса) в Роженския манастир събира всяка година миряни от цялата страна и света, които търсят лек на болестите си. Хората разказват, че с чиста молитва пред Божията майка много двойки са се сдобили с рожби. Светинята е помогнала за изцелението и на много деца.
Според преданието оригиналът на иконата на Света Богородица е нарисувана от апостол Лука и подарена на богатата благочестива вдовица. По времето на император Теофил, когато започнало изземването и изгарянето на иконите, в дома на жената пристигнали войници. Един от тях в се нахвърлил с нож върху иконата и пробол дясната скула на Богородица. Рукнала кръв като от жива рана. Изумен от чудото, варваринът приел християнството и станал монах. Заради тази случка всички копия на чудотворната икона изобразяват Богородица с кръв по лицето.
Вдовицата хвърлила иконата на Света Богородица в морето, за да я спаси от унищожение. Два века по-късно на 27 април през 999 г. вечерта монасите от Ивирон видели край пристанището огромно огнено сияние в морето. Когато се доближили до водата разбрали, че това всъщност е голяма икона с образа на св. Богородица, която плава изправена над водата.
Най-старият монах Гавраил я изнесъл от морето и с тържествени църковни песни я пренесли в манастира. На сутринта всички монаси били изумени, че иконата била окачена на портите на светата обител. И макар, че на няколко пъти я внасяли в манастира, всяка сутрин я намирали отново на входа. Една нощ монах Гавраил чул в съня си Богородица да му казва: "Не вие мене ще пазите, а аз ще ви пазя.". След това видение на монаха, духовниците оставят иконата на портите.
Според едно пророчество за Апокалипсиса и Второто пришествие, малко преди Свършека на този свят иконата ще изчезне от Иверския манастир и когато това стане, монасите ще трябва отидат в близкия скит „Света Анна“, където ще бъде отслужена последната света литургия преди страшните дни. Изчезване на иконата ще бъде главното знамение за Апокалипсиса, описан в светите книги.
