1. Хабиби, спиш ли добре? Завиват ли те?
Храниш ли се? Защото аз не!
По дяволите, обичам те бе!
Умира ми се!
Хабиби, псуваш ли ме? Влачиш ли се?
(Азис, "Хабиби")
Текстът на "Хабиби", която иначе тъй мощно се разпространява по света и в България, деликатно изпробва границите на безумието. Ето какво пее Азис на припева: "Хабиби, спиш ли добре? Завиват ли те? Храниш ли се? Защото аз не! По дяволите, обичам те бе! Умира ми се! Хабиби, псуваш ли ме?". Объркванията са много - лирическият герой страда по любимата, но вместо разбито сърце и дълбоки чувства демонстрира битова загриженост: храниш ли се, спиш ли, завиват ли те... На всичкото отгоре предполага, че другият - ненахранен, сънлив и незавит, постоянно псува бившия си.
Става съвсем притеснително, когато в клипа се появява странно кученце, служещо за символ на Азисините чувства... Като знаеш и че Азис го играе гей, съвсем не можеш да разбереш - той по мъж ли страда, по жена ли, или по кученце.
2. Ти горе-долу, готвиш ли добре,
ти горе-долу, чистиш ли поне,
ти горе-долу, я ме целуни,
ако ти хареса с мене остани.
Ей Фики, Фики, правиш го добре,
ей Фики, Фики, няма като теб,
ей Фики, Фики, къв сладур голям
ще те, ще те, ще те изям.
(Фики Стораро и Преслава, "Горе-долу")
Този текст е горе-долу неадекватен и това, че го скандират армии от тинейджъри прави картинката още по-тъжна. Нека го подложим на анализ. Угриженият битово и напомпан Фики Стораро пита така приличащата на домакиня Преслава дали готви и чисти - когато е ясно, че единият не излиза от фитнеса, а другият готви само за удоволствие и някак не прилича на човек, който би се захванал с чистене: дори горе-долу! Кухненската ситуация обаче бързо се оказва блъф - абе я ме целуни, пък понеже изкарваме купища пари благодарение на кофти хората, които ни слушат, ще си наемем кой да ни изчисти и сготви. След това в абсурдния диалог се включва Преслава, която изобщо не отразява въпросите за чистенето и готвенето (да не е луда) и страстно декларира: "Фики, Фики, къв сладур голям, ще те, ще те, ще те изям" - реплика, нека признаем, родена като от ума на петокласничка.
3. Ама знаеш колко мразя да се обяснявам,
локуми да разтягам - да се оправдавам.
И, оу, няма ме оу, като чуя с коя, къде, защо.
И ето тук с нас май е проблема,
няма нищо сложно - няма дилема.
(Ненчо Балабанов, "Няма дилема")
О, не... Дилема има. Подобен пасаж задава истинска главоблъсканица. В началото Ненчо декларира, че мрази да се обяснява и да разтяга локуми. И ти си казваш - ей да, браво, хубаво е така - и аз не обичам локумите, давай по-накратко! Секунди по-късно обаче съжаляваш за проявената си съпричастност. Ненчо, врагът на обстоятелствената реч, започва да те засипва с неразбираем словоред, случайни междуметия и странен конфликт без произход и цел. Какво означава "И оу, няма ме, оу, като чуя с коя, къде, защо", остава загадка. На всичкото отгоре текстът арогантно се присмива на опитите да го проумееш - целият хаос от думи завършва с "Няма нищо сложно - няма дилема". Как нищо сложно бе! Не можем да разберем нито дума от всичко това!
