В последния ден от месец януари 2025 г. София и още пет български града - Перник, Пловдив, Стара Загора, Велико Търново и Русе - за пореден път осъмнаха с мръсен въздух. На места концентрацията на фини прахови частици беше близо три пъти над годишната препоръчителна стойност на Световната здравна организация (СЗО). Проблемът е, че това съвсем не е изолиран случай.
По данни на СЗО - над 11 000 души умират в България годишно от фини прахови частици (ФПЧ), които водят до сърдечносъдови заболявания, инсулти, деменция, Алцхаймер.
"Тревогата продължава", казва пред Actualno.com Стефан Димитров, съосновател на платформата Airbg.info. Тя е част от световната мрежа на sensor.community и е с над 1000 станции на територията на България, които на всеки 120 секунди правят по едно измерване. Това са милиони измервания от началото на проекта през 2017 г., като данните могат да се следят в реално време благодарение на интерактивна карта.
"Нивото на тревожност във всички тези доброволци и общността около тях не е спаднала, напротив. През всички тези години ние не видяхме мерки, които работят срещу замърсителите", добавя Димитров.
Снимка: Стефан Димитров, личен архив
През 2017 г. България беше осъдена от Съда на ЕС за системно и постоянно превишаване на дневните и годишните норми на замърсяване на въздуха с фини прахови частици (ФПЧ10) на територията на цялата страна. Нарушението само беше констатирано, без да се налагат санкции. Пред страната ни обаче има рискове от откриване на нова наказателна процедура, ако не покажем "устойчиви тенденции" за подобряване на качеството на атмосферния въздух, каза през октомври 2024 г. заместник-министърът на околната среда и водите Ренета Колева от предишното, служебно правителство.
Проблемите и "нулевите мерки"
Същевременно положението с чистотата на въздуха се влошава. Това важи особено за София - въпреки въведената в центъра нискоемисионна зона, забранена за най-старите автомобили, които не отговарят на определен екологичен стандарт.
"На национално ниво проблемът идва от автомобилния трафик. МПС-та втора ръка продължават да се регистрират с хиляди всеки ден и броят на замърсителите на въздуха се е увеличил, не е намалял. Може да се каже, че нискоемисионните зони са доказана добра практика, но за голямо съжаление, те не са въведени във всички градове и в населени места в София, където го има този хроничен проблем", казва Стефан Димитров.
Според него т.нар. малък ринг (между булевардите “Васил Левски”, “Патриарх Евтимий“, „Ген. Скобелев“, „Сливница“ и ул. “Опълченска”) в столицата не е зоната, в която властите трябва да се фокусират. "Например „Орлов мост“ и други оживени кръстовища не са включени в обхвата на тази нискоемисионна зона, което прави мярката проформа", смята той.
Вторият фактор, който, по думите му, е "тежко бреме" за здравето на хората в България, е изгарянето на битови отпадъци. Това образува проблемни точки във всяко едно населено място и допринася към замърсяването, особено през зимата. В градовете с котловини зимният сезон носи предизвикателства и опасност за здравето заради температурните инверсии - студеният въздух остава в ниското, а във височина температурата е по-висока. Това, в комбинация със замърсяването от автомобилите и горенето на битови отпадъци, води до гъстия смог, на който София е свикнала.
"Аз не съм чул за ефективни мерки, които да се прилагат повсеместно срещу домакинства, граждани, юридически лица, които изгарят – например автосервизите редовно се отопляват с изгорелите масла. Те се намират най-вече в зони, където живеят или работят хора. Един светъл лъч на надежда е това, че по една добра практика от Полша Столична община е заявила намерение за работа на дронове, които да идентифицират замърсителите и да може тези нарушители да бъдат глобявани", казва Стефан Димитров. Но посочва също, че "общинските и националните законодатели нямат волята да приемат съответните възможности за глоби и да решават проблемите заедно".
"Популизмът убива здравето на хората", смята съоснователят на Airbg.info.
Снимка: БГНЕС
Станциите са в парковете вместо на пътните платна
През октомври миналата година сдружение "За Земята" разкри, че Министерството на околната среда и водите (МОСВ) е прикривало в продължение на години, че системата за измерване на качеството на въздуха в София е била компрометирана и не е отчитала коректно нивата на замърсяване. След спечелено дело срещу МОСВ сдружението поиска разкриване на местоположението на пунктовете и стана ясно, че има две автоматични измервателни станции, разположени далеч от пътното платно и в неподходящи райони, като така се подценява замърсяването. От ведомството тогава отрекоха да има сериозен проблем и заявиха, че качеството на въздуха в София се подобрява, въпреки че стана ясно, че в столицата пиковите нива на азотен диоксид са били 18 пъти над нормата на СЗО. Тогавашният министър Петър Димитров призна, че две от станциите са били извън стандартите, но само с до няколко метра отклонение, и каза, че няма как данните да се манипулират.
Показват ли ни всъщност властите реални данни? Според Стефан Димитров само една от пет станции на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) измерва въобще нивото на фини прахови частици с размер 2,5 нанометра в София. "Държавата упорито отказва не само да постави станциите на правилните места – тя първо отказва въобще да мери чистотата на въздуха, като измерва в един по-стар стандарт, който ѝ е изгоден. След това идва въпросът, че те са разположени на места, които изобщо не отговарят на изискванията. Освен това има и предписание на Европейския съд и Европейската комисия не само да не се крият по паркове и градини тези станции - те наистина са на такива места - а да се слагат в проблемни зони", казва той.
"Преди 15-ина години станцията от „Орлов мост“ е преместена - заради строителството на метрото – в парка на НИМХ в „Младост“. Никой до ден-днешен не иска да премести тази станция. Отказват да сложат и датчици, които ги има във всяка от гражданските станции. Милионите са изхарчени за станциите на общината, които също не са разположени на критичните места. Обещанието от 2019 г., че ще се обединят данните на всички станции в едно, не е изпълнено нито от предишната, нито от настоящата власт на София", посочва Стефан Димитров.
Всъщност такава карта е направена вече от доброволци и може да се открие на Airtube.info, а както установихме по време на разговора, държавните станции не излъчват във формат, който да е достъпен за гражданите.
Колко важен е "зеленият билет"?
Снимка: БГНЕС
Няколко пъти през тази зима Столична община въвежда "зелен билет" за градския транспорт на цена от 1 лев, с цел да призове повече хора да използват този начин на придвижване заради мръсния въздух. Обикновено тази мярка е в сила по няколко дни.
"Зеленият билет във всеки един град, включително София, трябва да работи от 1 ноември до 1 или 15 март, когато има най-много замърсявания. Бюджетът на столицата може да си го позволи", смята Стефан Димитров.
По-думите му - трябва навсякъде в страната да се осигури достъпен, добре организиран градски транспорт и българинът да бъде свален от автомобила.
През януари зам.-кметът на София Надежда Бобчева се похвали, че броят на нарушителите в нискоемисионната зона е намалял с 10 пъти спрямо ноември 2024 г. Издадените уведомления за извършени нередности обаче сериозно изостават като брой от реално отчетените нарушители - по последни данни те са около 2000 на ден. Забраната за влизане в малкия ринг важи от 1 декември 2024 г. до края на февруари 2025 г.
Всичко това обаче е крайно недостатъчно, смята Стефан Димитров, който пита защо глобите не се генерират автоматично, за да се затегне контролът още повече - при положение че общината разполага с модерна технология.
Проблемът с мръсния въздух не е само през зимата
Преди години Airbg.info са направили мащабно изследване с обсег 18 месеца заедно с швейцарска лаборатория, което показва, че не само през зимата се наблюдават превишени нива на азотен диоксид. Това е токсичен газ, дразнител на лигавицата, който, свързан с друг замърсител на въздуха, причинява белодробни заболявания като ОББ (обструктивна белодробна болест), астма, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), обостряне на ХОББ, а в най-лошия случай и смърт.
По данни на Airbg.info - през юни 2019 г. 20 локации в София показват чист въздух, две са на границата, а при 7 нивата на азотен диоксид са по-високи от годишната норма от 40 μg/m3. Два месеца по-късно вече 9 станции показват превишаване на нормата, като при две от тях са отчетени критично високи стойности. През лятото на 2020 г. се запазва негативната тенденция на високи нива на замърсяването на възловите кръстовища, независимо от намаления трафик.
Снимка: БГНЕС
"Азотните оксиди са изключително опасни. Разбира се, тяхната концентрация е по-висока през зимата, но положението през лятото също е плачевно. Тук имаме много голям проблем", признава Димитров.
На Балканите картината с мръсния въздух изглежда най-зловещо напоследък. Съседна Северна Македония е първенец в Европа по смъртни случаи заради мръсния въддух – 255 на 100 хиляди души, по данни на ЕК и ОИСР. Столицата на Босна и Херцеговина - Сараево - често попада на челните места в класацията за градове с най-мръсен въздух. Стефан Димитров обаче не иска да сравнява България с други държави: "Лично аз не одобрявам думите "можеше и да сме по-зле". Не трябва да се сравняваме със Северна Македония, нито с Босна, Косово и Сърбия – България трябва да има своя път".
"Гражданите могат да вземат нещата в свои ръце"
Чрез Airbg.info всеки, който има възможност да финансира станция за измерване на чистотата на въздуха, може да си я поръча чрез QR код (в горния десен ъгъл на страницата) и попълване на форма. В рамките на седмица станцията трябва да пристигне, а сглобяването се извършва от доброволците на платформата.
Според Стефан Димитров хората трябва сами да осъзнаят колко ценно е здравето им и да се погрижат за себе си. "Нашата организация е едно предизвикателство към системата, че гражданите могат да вземат нещата в свои ръце", казва той.
