На Марс някога може да са живели микроби, които са се хранили с водород и са произвеждали метан - точно както на ранната Земя. Това твърдят изследователи, които са извършили моделно проучване на потенциалната обитаемост на Червената планета преди повече от 3,7 милиарда години, съобщава „Дейли Мейл“, цитиран от БГНЕС.
Предишни данни сочат, че на Марс някога е имало потенциално благоприятни условия за развитие на живот. Въпреки това вероятността за подобен сценарий рядко е била установявана количествено.
Екип от международни изследователи сега анализира взаимодействието между ранната среда на Марс и екосистема от микроорганизми, наречени метаногенни хидрогенотрофи, които поглъщат водород и произвеждат метан. Тези микроорганизми се смятат за едни от най-ранните форми на живот на нашата планета.
Симулациите на изследването предвиждат, че марсианската кора е била жизнеспособно място за тази екосистема - при условие че повърхността не е била изцяло покрита с лед - и е могла да произвежда биомаса, подобна на тази от ранния океан на Земята.
Изследователите, ръководени от Университета на Аризона, заявиха, че действията на тези микроби биха предизвикали обратна връзка с климата на Марс, като го охладят глобално с до над 230 °C и създадат по-малко обитаеми условия по-близо до повърхността. Това би принудило микробите да се придвижват все по-дълбоко в кората на планетата, твърдят учените.
В перспектива авторите са определили три места - Hellas Planitia, Isidis Planitia и кратера Jezero - като най-добрите места за търсене на признаци на този ранен метаногенен живот близо до повърхността на Марс.
„Пространствените проекции на нашите прогнози сочат равнинни места на ниски до средни географски ширини като добри кандидати за откриване на следи от този ранен живот на или близо до повърхността“, пишат изследователите.
Марсоходът на НАСА "Персевиъранс" в момента претърсва кратера Езеро, в който вероятно някога е имало езеро, и делтата, която се е вливала в него, за улики за възможен древен извънземен живот на Червената планета.
Миналия месец той откри "съкровище" от органична материя, което може да помогне да се определи дали на Марс действително някога е съществувал живот. Събраната органична материя показва, че преди 3,5 милиарда години там е имало потенциално обитаема среда. Тези органични молекули съдържат въглерод, който е широко смятан за градивен елемент на живота.
Американската космическа агенция съобщи, че от 7 юли насам "Персевиъранс" е събрал четири проби от древната речна делта, с което общият брой на научно доказателствените скални проби достигна 12.
