The Dark side of the moon... тъмната страна на Луната е вдъхновила автори на книги, песни, албуми, филми. Оказа се обаче, че тази страна е с тюркоазен цвят. Това пише в статия, качена на сайта на библиотеката на Корнелския университет, предаде РИА "Новости".
Светлината на Луната представлява слънчевата светлина, която се отразява от Земята и осветява Луната. По тази причина дори тъмните части на непълната Луна излъчват слаба светлина.
Астронавти, които гледат Земята от Луната, я описват като синьо кълбо. "Не съм бил в космоса и не знам какво точно имат предвид, но когато този син цвят достигне лунната повърхност, той става синьо-зелен. Може да се нарече тюркоазен" - казва водещият автор на изследването Петер Тейл от Датския метеорологичен институт в Копенхаген, цитиран от в. "Гардиън".
Основният проблем в определяне на оттенъка на лунната светлина е разсеяната светлина от осветената страна на Луната в земната атмосфера. По тази причина около осветената страна се появява ореол, подобен на тези, които могат да се видят край уличните фенери, който променя пепелявия цвят от тъмната страна.
Тейл и неговите колеги в периода 2011-2012 година са направили повече от 500 снимки на Луната с помощта на оптичния телескоп на обсерваторията Мауна-Лоа на Националното управление за океански и атмосферни изследвания на Хаваите (САЩ). Те са заснети от спътник, използвал цветни филтри. В нощта на 18 януари 2012 година те са снимали намаляващата Луна така, че на снимките, направени с филтри в синя и видима светлина, ореолът е бил еднакъв и учените са успели да го изчистят, откривайки какъв точно е истинският цвят на лунната светлина.
По него учените могат да съдят за албедото - отражателната способност - на Земята и за неговите изменения. То се променя заради количеството облаци в атмосферата, проследяването на които има значение за някои климатични модели.
Източник: БТА
