Планетолози са открили в съзвездие Малък лъв необичайна звездна система, чиито хипотетични жители на всеки 70 години биха ставали свидетели на уникален феномен – слънчево затъмнение, което продължава повече от 3 години и половина, става ясно от статия, публикувана в Astronomical Journal.
В нашата галактика съществува неголяма група двойни звезди, в която светлината на по-голямото светило периодично почти изцяло се закрива от изключително бледия му компаньон. Ярък пример за такава звезда е Епсилон от Колар – нейното затъмнение продължава около две години.
Учените спорят активно каква е втората звезда в такива системи и защо я заобикаля плътен диск от прах, затъмняващ светлината на първото светило.
Джой Родригес от университета Вандербилт в Нашвил (САЩ) и колегите му са открили още по-невероятна звезда в съзвездие Малък Лъв на архивни снимки, събирани от Харвардската обсерватория през последните 110 години, а също от наблюдения, проведени от астрономи любители от проекта AAVSO.
Вниманието на екипа на Родригес било привлечено от звездата TYC 2505-672-1, разположена на 10 000 светлинни години от Земята, чиято яркост периодично се променя. За да изясни дали това светило принадлежи към затъмнените двойни звезди, Родригес допълнително изучил архивни данни от телескопа KELT, за чиято работа той отговаря, и получил около 10 500 снимки на звездата TYC 2505-672-1.
Тяхното изучаване показало, че тази звезда наистина се явява аналог на Епсилон на Колар с доста по-екстремни свойства. Родригес изяснил, че TYC 2505-672-1 се състои от два компонента – голям червен гигант, доживял до последните си дни, и неговия вече угаснал "по-голям брат", чиито външни обвивки вече били изхвърлени и успели да изстинат, превръщайки се в огромен облак от прах и газ.
В центъра на този облак, съдейки по колебанията на яркостта по време на затъмненията, се намира ядрото на бившата звезда, което в близко време трябва да се превърне в бяло джудже с маса два пъти по-ниска от слънчевата.
"Половинките" на TYC 2505-672-1 се въртят една около друга на сравнително голямо разстояние – около 20 пъти по-далече, отколкото е Земята от Слънцето, което съответства на дистанцията между Уран и нашето светило. Благодарение на това "затъмненията" в тази звездна система протичат на всеки 70 години и продължават около три години и половина.
Заради прекалено голямото разстояние до звездата учените не могат да получат снимки на всеки от компаньоните в TYC 2505-672-1 и да проверят дали в околностите на двойната звезда има планети.
Както се надява Родригес, към следващото затъмнение, което ще започне през април 2080 година и ще завърши през септември 2083 година, астрономите ще имат нови телескопи, които да могат да получат снимки, допълва РИА Новости.
