Орбитата на Земята около Слънцето винаги се променя. Тази промяна не е значителна от година на година, но с течение на времето гравитационните влияния на Луната и други планети карат орбитата на Земята да се колебае. Това засяга и климата на Земята.
Още: Колкото футболно игрище: Астероид може да удари Земята през 2032 година (ВИДЕО)
Още: Слънчевата система се управлява не само от гравитация, но и от други сили
ОЩЕ: Преминаваща звезда може да "открадне" Земята от Слънцето
Например постепенното изместване на земната орбита и променящият се наклон на земната ос води до климатичните цикли на Миланкович. Така че, ако искате да разберете палеоклимата или промяната на климата на Земята през геоложкото време, ще ви помогне разбирането на това каква е била орбитата на Земята в далечното минало, пише Universe Today.
За щастие Нютоновата механика и законът за гравитацията работят както назад във времето, така и напред. Можем да използваме Нютоновата динамика, за да прогнозираме затъмненията и траекториите на космическите апарати към външната част на Слънчевата система, но можем също да я използваме, за да върнем часовника назад и да картографираме орбитата на Земята в дълбокото минало.
Още: Магнитни бури за седмицата 27 януари - 2 февруари 2025 г.: Прогноза от САЩ (ГРАФИКА)
Още: SpaceX ще изстреля 23 спътника Starlink в орбита от Калифорния
За щастие с радари и с други измервания нашите изчисления са толкова точни, че можем да проследим орбитата на Земята назад 100 милиона години в миналото с известна увереност. Или поне така си мислехме, защото нова статия показва, че сме пренебрегнали гравитационния ефект на преминаващите звезди.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Магнитни бури за седмицата 20-26 януари 2025 г.: Прогноза от САЩ (ГРАФИКА)
Още: Земята ли е единствената планета в Слънчевата система с тектоника на плочите?
Повечето звезди са твърде отдалечени, за да имат измерим ефект върху орбитата на Земята. Те дърпат нашия свят не повече от далечните ледени скали от Облака на Оорт. Но от време на време някоя звезда се приближава. Не достатъчно близо, за да хвърли нашата Слънчева система в хаос, но достатъчно, за да даде на слънчевите планети гравитационен тласък.
ОЩЕ: Сценарий за апокалипсис: учени посочиха 10 варианта за края на света
Последният близък подход е бил този на HD 7977. В момента звездата е на около 250 светлинни години, но преди 2,8 милиона години тя е преминала на 30 000 астрономични единици (AU) или на половин светлинна година от Слънцето. Звездата може да е преминала на 4000 AU от Слънцето. На по-голямо разстояние гравитационният ефект на HD 7977 би бил незначителен, но в по-близкия край на обхвата би бил значителен. Когато добавим това към изчислителната комбинация, несигурността на миналата орбита на Земята затруднява да бъдем уверени за повече от 50 милиона години. И това има значително влияние върху палеоклиматичните изследвания.
Още: Луната вече е в списъка с обекти на културното ни наследство в риск
Още: Starship на SpaceX се взриви при тестов полет и създаде хаос за самолетите (ВИДЕО)
Например преди около 56 милиона години Земята е навлязла в период, известен като палеоцен-еоценски термален максимум, когато глобалните температури се покачили с 5 – 8°C. Орбиталните модели сочат, че орбитата на Земята е била особено ексцентрична през това време, което може да е основната причина. Но според новото изследване други фактори като геоложката активност може да са изиграли основна роля.
ОЩЕ: Космически сираци. Скитащите планети заплаха ли са за Земята?
Изчислено е, че една звезда преминава в рамките на 10 000 AU от Слънцето на всеки около 20 милиона години. Това означава, че докато картографираме орбиталното движение на Земята по-дълбоко в миналото, трябва да търсим и ефекти, които може да са записани в звездите.
Изследването е публикувано в списанието Astrophysical Journal Letters.
