Австралийски радиоастрономи са открили мистериозен източник на радиовълни, който не прилича на нищо, откривано преди. Той излъчва радиосигнали на всеки 18 минути и се намира на 4000 светлинни години от Земята. Може да е остатък от колабираща звезда - неутронна звезда или бяло джудже със силно магнитно поле - или нещо фундаментално ново.
Австралийски радиоастрономи се натъкнаха на обект в Млечния път, който, изглежда, не би трябвало да съществува по принцип. Три пъти на час този обект излъчвал мощен едноминутен радиоимпулс, превръщайки се за известно време в най-яркия радиоизточник в небето. Статия за това е публикувана в списание Nature.
Астрофизикът Наташа Хърли-Уокър от университета Къртин в Австралия и Международния център за радиоастрономически изследвания (ICRAR) разказва, че поведението на този радиоизточник не прилича на нищо, което е било записано преди, и в началото дори ги уплашило.
„Беше напълно неочаквано - казва тя. - Беше малко страховито за астрономите, защото не бяхме откривали нищо подобно преди. И се намира наистина много близо до нас – радиоизточникът се намира на около 4000 светлинни години от Земята. Това е буквално в нашия галактически заден двор."
Редовният мощен радиосигнал от Космоса навежда веднага на мисълта за „малки зелени човечета“, но д-р Хърли-Уокър отхвърля подобна възможност и заявява, че бързо е изключила този вариант: „Размишлявах дали може да са извънземни, но нашите наблюдения протичаха в много широк диапазон от честоти и това свидетелства повече в полза на някакъв естествен процес, а не на изкуствен сигнал.“
Обектът на около 4000 светлинни години от Земята почти сигурно се върти и има невероятно силно магнитно поле за своите размери, като се има предвид високата поляризация на изпусканото от него излъчване.
Източниците, които периодично променят своята активност, разбира се, не се считат за нещо принципно ново от астрофизиците, които ги наричат "преходни източници". Най-известните от тях са пулсарите - въртящи се неутронни звезди, от които се регистрират редовни импулси с помощта на радиотелескопи. Но в дадения случай не става дума за обичайните „бързи преходни източници“ - пулсарите, които мигат и изгасват в рамките на милисекунди или секунди, а за нещо, което се включва за минута няколко пъти на час, което наистина изглежда странно.
„Открихме, че източникът пулсира на всеки 18,18 минути, което е необичайна периодичност, която, доколкото ни е известно, не е наблюдавана преди“, пишат авторите на изследването.
Хърли-Уокър обяснява, че два са основните кандидати за възможни източници – магнетар, тоест радиопулсар с изключително силно магнитно поле, и бяло джудже с мощни радиоимпулси, - но засега само един подобен обект от този вид е бил регистриран някога и конфигурацията на този обект е много различна от новия източник.
„Тъй като изобщо не очаквахме, че такъв тип радиоизточник изобщо е възможен, фактът, че съществува, предполага, че там трябва да се извършват някои екстремни физически процеси - казва Хърли-Уокър. - Това трябва да бъде много компактен въртящ се обект с мощно магнитно поле и ние ще продължаваме да мислим над това, как да обясним произхода му.“
За да идентифицират този източник, обозначен като GLEAM-X J162759.5-523504.3, изследователите използвали данни, събрани от радиотелескопа Murchison Widefield Array (MWA), разположен в Западна Австралия. За търсене на необичайни сигнали е използвана специална програма, разработена от докторанта Тайрън О'Дохърти от университета Къртин, която е в състояние да пресява петабайти информация за наблюденията от 2013 г. насам. Данните за GLEAM-X J162759.5-523504.3 се отнасят за 2018 г.
„Широкото зрително поле и изключителната чувствителност на MWA са идеални за сканиране на цялото небе в търсене на подобни изненади“, казва О'Дохърти. Този масив от радиотелескопи се разглежда като част от бъдещата глобална система Square Kilometre Array, която ще обедини най-големите радиотелескопи в света в Западна Австралия и Южна Африка в единен инструмент за наблюдение. Информация за открития източник и други подобни обекти сега се търси в архивите на MWA за различно време или в данните на други радиотелескопи на Южното полукълбо.
„Тези търсения ще подскажат на астрономите дали всичко това е било рядко краткосрочно събитие, или имаме работа с огромна нова популация от обекти, които никога досега не сме забелязвали“, обяснява Хърли-Уокър.
В публикацията в Nature учените пишат, че все още не са успели да идентифицират родоначалника на получените сигнали, но все пак смятат за най-вероятно, че става дума за някакъв изключително дългопериодичен магнетар. Съществуването на магнетари е било предсказано през 1992 г., а първото наблюдение на реалния магнетар SGR 1900+14 в съзвездието Орел е било проведено през 1998 г. Магнетарите имат изключително силно магнитно поле поради факта, че произлизат от бързо въртящи се звезди в хода на сложни процеси, наречени "активно динамо", и повечето от тях се въртят изключително бързо, правейки поне няколко оборота в секунда. Подобно на другите неутронни звезди, магнетарите са компактни остатъци от изгорели масивни звезди, но техният жизнен цикъл е изключително кратък по космическите стандарти. Свръхмощните магнитни полета на магнетарите отслабват след около 10 хиляди години, след което тяхната активност на практика спира.
