Планетолози са установили, че разликите в минералния и химичния състав на скалите на видимото и тъмното полукълбо на Луната се дължат на факта, че голям астероид е паднал на южния му полюс малко след образуването ѝ. Заключенията на учените са публикувани от научното списание Nature Geoscience.
Още: Огромен астероид ще се размине със Земята на Бъдни вечер
Още: Космологичната константа се оказа променлива
„Нашите изчисления показват, че падането на голям астероид на жния полюс на Луната в района на басейна Южен полюс – Ейткън, би трябвало да е „смесило“ лунните базалти по специален начин и да ги е преместило към видимото полукълбо на Луната. Ако нашата теория е вярна, то в скалите, които луноходът „Чанъе-5“ събра в Океана на бурите, ще има много титан и редкоземни метали“, пишат учените.
Обратната страна на Луната, за разлика от нейната относително "плоска" видима страна, е покрита с много хълмове, пукнатини и кратери. Измерванията показват, че видимата част на Луната е забележимо по-тежка от невидимата, а скалите в двете половини на спътника се различават значително една от друга по химичен, изотопен и минерален състав.
Група планетолози от Университета за наука и технологии в Макао (Китай) са открили, че всички тези различия са възникнали след падането на голям астероид на южния полюс на Луната в ранните епохи на съществуването ѝ. Учените стигнали до това заключение, след като анализирали данните, събрани от китайския луноход "Юйту-2" и орбиталните сонди в приполярните райони.
Още: Лунен календар за 2025 г.
Още: Магнитни бури за седмицата 16-22 декември 2024 година: Прогноза от САЩ (ГРАФИКА)
Геоложка история на раждането на Луната
Данните показват, че мантийните скали в околностите на т.нар. басейн Южен полюс-Ейткън, най-големия кратер на лунната повърхност с диаметър 2400 км, значително се различават по състав и външен вид от съседните райони на земния спътник. По-специално те съдържат необичайно ниски нива на редкоземни метали, както и илменит и други скали, съдържащи големи количества титан и торий.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Нов странен радиокръг подсказа възможната природа на това явление
Още: Откритие: Това, което си мислим, че знаем за Вселената, е много погрешно
Южен полюс-Ейткън. Снимка: NASA/GSFC/Arizona State University
В същото време учените установили, че най-високите концентрации на тези елементи и скали са наблюдавани на противоположната страна на Луната, в северозападните райони на нейното видимо полукълбо. Това навело учените на мисълта, че и двете аномалии са свързани с едно и също събитие - падането на гигантски астероид, след което е възникнал Южен полюс-Ейткън. Това се е случило преди около 4,3 милиарда години.
Още: Слънчевата система можеше да е различна: тя била променена от нашествие от дълбокия космос
Още: Магнитни бури за седмицата 9-15 декември 2024 година: Прогноза от САЩ (ГРАФИКА)
Водени от тези съображения, планетолозите изчислили последиците от падането на голям астероид на Луната в последните моменти от нейното формиране, когато недрата ѝ вече били частично изстинали. Създаденият от тях компютърен модел потвърдил, че сблъсъкът с Луната дори на сравнително малки астероиди е трябвало да разтопи отново недрата на земния спътник и да породи съществени различия в разпределението на онези скали в нейната мантия, които съдържат титан, торий и редкоземни метали.
Следи от това "смесване" в недрата на Луната според учените трябва да се съдържат в проби от лунния Океан на бурите, доставени на Земята през декември от мисията „Чанъе-5“. Учените се надяват, че благодарение на тяхното изучаване ще успеят да потвърдят тази теория или да намерят друго обяснение за разликите в минералния, химическия и изотопния състав на видимото и обратното полукълбо на Луната.
