Най-мощната слънчева буря от близо шест години връхлетя Земята днес (24 март), но странното е, че специалистите по космическото време не я очакваха.
Геомагнитната буря достигна своя връх като тежка буря от ниво G4 по 5-степенната скала, използвана от Националната администрация за океаните и атмосферата на САЩ (NOAA) за оценка на тежестта на космическото време. Неочакваната свирепост на бурята не само направи полярните сияния видими чак на юг до Ню Мексико в САЩ, но също така принуди компанията за космически полети Rocket Lab да отложи изстрелването с 90 минути.
Геомагнитните бури са смущения в магнитното поле на Земята, причинени от изхвърляне на коронална маса (CME) – големи изхвърляния на плазма и магнитно поле от слънчевата атмосфера. Оказва се, че тази конкретна геомагнитна буря е била предизвикана от „стелт“ CME, коeто – както подсказва името – е трудно за откриване, пише Space.com.
Националната служба за космическо време на NOAA първоначално обяви прогноза за възможна буря от ниво G2 на 24 март. Така че синоптиците не са били напълно неподготвени; те обаче не очаквали буря с магнитуд G4.
G4 (Severe) Levels Reached! If you have clear skies tonight, look for the aurora where it may be visible. pic.twitter.com/kiMh9203m0
— NOAA Space Weather (@NWSSWPC) March 24, 2023
Едва в 4:41 часа GMT (6:41 часа българско време) на 24 март NOAA повиши предупреждението до силна буря G4. Бурята ескалирала до G4 в 4:04 часа GMT.
Американският синоптик за космическо време Тамита Сков обясни защо общността за космическото време се е объркала толкова много.
„Тези почти невидими бури стартират много по-бавно от еруптивните CME и са много трудни за наблюдение“, казва тя, добавяйки, че „стелт“ CME могат също да бъдат прикривани от други, по-плътни структури, излъчвани от Слънцето, което ги прави трудни за наблюдение.
„Ето защо те са причината за „проблемните геомагнитни бури“ като бурята от ниво G4, в която се намираме сега“, продължава Сков.
NOAA класира геомагнитните бури по скала от G1, което може да причини увеличаване на авроралната активност около полюсите и незначителни колебания в електрозахранването, до G5, което включва екстремни случаи като събитието Карингтън – колосална слънчева буря, случила се през септември 1859 г., когато прекъснала телеграфните услуги по целия свят и предизвикала полярни сияния, толкова ярки и мощни, че се виждали чак на юг до Бахамските острови.
Силните геомагнитни бури могат да бъдат обезпокоителни за космическите полети, тъй като увеличават плътността на газовете в горната атмосфера на Земята, като по този начин увеличават съпротивлението върху спътниците и другите космически кораби. През февруари 2022 г. SpaceX загуби до 40 чисто нови сателита Starlink, когато не успяха да достигнат орбита след изстрелване в малка геомагнитна буря.
Rocket Lab отложи изстрелването си тази сутрин с приблизително 90 минути, докато оценяваше променящите се условия на геомагнитната буря, съобщи компанията в Twitter.
Друг страничен ефект от мощните геомагнитни бури са невероятните полярни сияния, които предизвикват. Когато заредените слънчеви частици се блъскат в земната атмосфера със скорост до 72 милиона kph, магнитното поле на нашата планета насочва частиците към полюсите. Последвалото свръхзареждане на молекули в земната атмосфера задейства цветните зрелища, които обикновено остават ограничени до области на високи географски ширини. Този път наблюдателите на небето по целия се радвали на ослепително сияние, достигнало чак на юг до Колорадо и Ню Мексико.
За 25 и 26 март прогнозата на NOAA e за буря от ниво G1.
Можем да очакваме по-екстремни космически метеорологични събития като тази мощна геомагнитна буря, докато Слънцето се насочва към пик в своя 11-годишен цикъл на слънчева активност, който се очаква да настъпи през 2025 г.
