Смята се, че естественият спътник на Земята се е формирал малко след самата планета, преди около 4,4 милиарда години, когато Слънчевата система е била млада.
Още: Огромен астероид ще се размине със Земята на Бъдни вечер
Още: Космологичната константа се оказа променлива
Тогава, според теорията, обект с размерите на Марс се е ударил в Земята, която все още е била топла, мека и новообразувана. При излетял огромен облак от отломки, които се слели в Луната в орбитата на Земята.
ОЩЕ: Тя не е кръгла: как 800-годишен математически трик ще помогне да се изследва Луната
Но младият вид на Луната очевидно е измамен. Ново изследване на малки зърна циркон в лунни проби от мисията „Аполо“ предполага, че нашият спътник е дори по-стар, отколкото смятахме – с около 40 милиона години.
Още: Лунен календар за 2025 г.
Още: Магнитни бури за седмицата 16-22 декември 2024 година: Прогноза от САЩ (ГРАФИКА)
Това означава, че Луната е най-малко на 4,46 милиарда години, твърди екип под ръководството на геолога Дженика Гриър от университета в Глазгоу – едва малко по-млада от Земята, която се оценява на 4,54 милиарда години, пише Science Alert.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Нов странен радиокръг подсказа възможната природа на това явление
Още: Откритие: Това, което си мислим, че знаем за Вселената, е много погрешно
„Тези кристали са най-старите известни твърди частици, образували се след гигантския удар – казва главният автор на изследването Филип Хек от Полевия музей и професор в Чикагския университет. – И тъй като знаем на колко години са тези кристали, те служат като котва за лунната хронология.“
Не е известно как точно и кога се е образувала Луната. Популярна е хипотезата за грандиозния удар в ранната Слънчева система. Тогава според астрономите е имало много по-голям брой големи обекти и протопланети, които летели и се блъскали една в друга.
Оценките кога се е случило това гигантско въздействие варират, но все повече доказателства, базирани на датиране на лунни проби, предполагат, че то е било много по-рано от първоначалните предположения преди около 4,4 милиарда години, като според някои анализи предполагат, че Луната се е образувала още преди 4,51 милиарда години.
Още: Слънчевата система можеше да е различна: тя била променена от нашествие от дълбокия космос
Още: Магнитни бури за седмицата 9-15 декември 2024 година: Прогноза от САЩ (ГРАФИКА)
Циркониевите кристали са отличен начин да се проследи възрастта на образеца. Когато се образуват, циркониевите кристали включват уран, но силно отхвърлят оловото. С течение на времето радиоактивният уран в циркона се разпада в олово с много добре позната скорост. Учените могат да разгледат съотношенията на уран към олово в кристали на циркон и да определят преди колко време се е образувал цирконът с висока степен на точност.
Тези микроскопични кристали могат да бъдат намерени в проби от лунна мръсотия, извлечени по време на ерата на Аполо от лунната проба. Гриър и нейните колеги са изследвали циркон, открит в проби от „Аполо 17“ – последната лунна мисия, състояла се през 1972 г. Тези кристали според екипа трябва да са се образували след втвърдяването на повърхността на Луната от течния глобален океан, който я е покрил веднага след формирането ѝ.
„Когато повърхността била разтопена по този начин, циркониевите кристали не са могли да се образуват. Така че всички кристали на повърхността на Луната трябва да са се образували, след като този океан от лунна магма се е охладил – казва Хек. – В противен случай те щяха да бъдат разтопени и техните химически сигнатури щяха да бъдат изтрити.“
ОЩЕ: НАСА казва, че все пак може да има живот на Луната
Изследователите са използвали томография с атомна сонда и масспектрометрия и са установили, че възрастта на тези специфични кристали е 4,46 милиарда години. Което означава, че Луната трябва да е поне на толкова години. Тази информация може да помогне на учените да определят други аспекти от историята на Луната, като например колко време е отнело да се формира и втвърди, както и да оценят по-добре датата на гигантския удар.
„Удивително е да имаш доказателство, че камъкът, който държиш, е най-старата частица от Луната, която сме откривали досега. Това е опорна точка за толкова много въпроси за Земята – казва Гриър. – Когато знаете колко старо е нещо, можете по-добре да разберете какво се е случило с него в историята му.“
Изследването ще бъде публикувано в Geochemical Perspectives Letters.
