Открити наскоро запаси от вода в полярните кратери на южния полюс на Луната и в недрата на самата планета по-скоро дължат своя произход на астероиди, паднали на повърхността на нашия естествен спътник в далечното минало, а не на комети.
Това твърдят планетолози в статия, публикувана в изданието Nature Communications. Смята се, че Луната се е образувала след сблъсък между Земята и Тея. Този сблъсък е довел до изхвърляне на материя от Тея и от прото-Земята в Космоса, от която впоследствие се е "слепила" Луната.
Този катаклизъм е смятан за причина за това, защо недрата и повърхността на земния спътник практически са лишени от вода. Хипотезата била поставена под съмнение през февруари 2012 година, когато учените открили неочаквано висока концентрация на вода в лунните магмени породи.
Големи спорове предизвикват два ключови въпроса – откъде се е взела тази вода и къде се крие тя. Част от астрономите смятат, че основен източник на вода са били кометите, докато други приписват тази роля на астероиди.
Сара Ръсел от Музея за естествознание на Лондон и нейните колеги са намерили нови аргументи в полза на астероидната версия. Както признават учените, тази идея не е нова – подобни мисли са изказвани още преди четири години, когато била открита вода в образци от "метеоритни" породи от "Аполо". Но хипотезата срещнала жестоката съпротива на привържениците на другата теория за появата на водата на Луната.
Екипът геолози под ръководството на Ръсел са проверили коя от тези теории ще бъде справедлива, като измерили концентрацията на деутерий – тежък водороден изотоп – в породите на Луната, доставени на Земята от експедициите на "Аполо".
Както обясняват учените, делът на деутерий в породите на Земята, Луната и другите планети, астероиди и комети са своеобразен "акт за раждане". Колкото по-малко деутерий се съдържа в едно или друго небесно тяло, толкова по-близо до Слънцето се е родило то. По такъв начин материята на астероидите трябва да съдържа в себе си изключително малко деутерий, а кометите – значително повече.
Ръководени от тази идея, авторите на статията измерили дела на деутерия в лунните породи и го сравнили с наскоро изчисленото съотношение на "лекия" и "тежкия" водород в първичната материя на Слънчевата система. Това им позволило да определят каква част от водата на Луната може да е донесена от кометите и каква – от астероидите.
Изключително ниският дял на деутерия в лунните породи сочи, че почти цялата вода е попаднала на Луната заедно с астероиди-хондрити в момента на нейното рождение преди 2,5-4,3 милиарда години. Според изчисленията на учените на астероидите се дължат поне 80% от запасите лунна вода, а на кометите – максимум 20%.
Защо водата не се е изпарила в Космоса, когато Луната е била гореща топка от магма?
Както обясняват учените, повърхността на бъдещата спътница на нашата планета е била покрита от своеобразна кора, която не е позволила на водата и други летливи вещества да отлитат бързо в Космоса.
Според Ръсел и колегите ѝ нещо подобно може да се е случило и при формирането на другите планети, включително на Земята и Марс, допълва РИА Новости.
