Най-близкото и най-ефектно звездно явление, което ни очаква е метеорният поток Персеиди. Те се очакват между 9 - 14 август, а пикът е точно на 12 август. Това е явление, при което множество метеорити - до 100 на час падат в нашата атмосфера и красиво изгарят. Това заяви пред БГНЕС създателят на Софийския планетариум д-р инж. Недислав Веселинов.
Още: Огромен астероид ще се размине със Земята на Бъдни вечер
Още: Космологичната константа се оказа променлива
„Съветвам всички между 9-14 август, но най-добре на 12 август, когато ще е пикът, да вземат по едно одеяло, да излязат в някоя точка в града, в който живеят, където е тъмно и да се порадват на падащите звезди, защото те ще са много“, каза д-р Веселинов.
Виждаме Сатурн и Юпитер
Още: Астроном: Всяка нощ има поне по 10 падащи звезди
Той отбеляза, че освен падащите звезди в момента можем да наблюдаваме и планетите Юпитер и Сатурн. „Сатурн изгрява около 23:00 часа, а Юпитер изгрява малко по-късно - 2:00 часа“, заяви ученият и добави, че към края на месеца те ще започнат да изгряват по-рано. „Виждаме планетите в нашата собствена Слънчева система“, посочи д-р Веселинов. Той уточни, че метеоритният дъжд Персеиди можем да наблюдаваме с просто око, но за наблюдение на планетите ще ни е нужен телескоп.
Още: Лунен календар за 2025 г.
Още: Магнитни бури за седмицата 16-22 декември 2024 година: Прогноза от САЩ (ГРАФИКА)
Снимка БГНЕС
С него коментираме и най-новите открития в областта на астрономията, на които си струва да бъде обърнато внимание. „В момента трябва да обърнем внимание на работата на най-новия телескоп „Джеймс Уеб“, защото той е разположен на много интересно място - на т. нар. точка на Лаграр, която е в сянката на Земята и Слънцето не й пречи. „Джеймс Уеб“ е телескоп, който е по-мощен от „Хъбъл“ и в момента получаваме снимки с много по-голяма разделителна способност, много по-голяма, от която сме имали“, обясни той и добави, че с телескопа „Джеймс Уеб“ могат да се наблюдават всякакви неща - от мъглявини и галактики до обекти в дълбокия космос.
Още: Нов странен радиокръг подсказа възможната природа на това явление
Още: Откритие: Това, което си мислим, че знаем за Вселената, е много погрешно
Има ли планети като нашата
Още: Астрономи за първи път наблюдаваха „падащи звезди“ в слънчевата корона
По отношение на това има ли шанс да се открие планета сходна на нашата, ученият посочи: „Да. Досега са открити екзопланети - много интензивно тече процесът по откриване на екзопланети. Действително са открити планети, които са разположени на такова място около звездите си, и ние относително знаем химическия им състав, които са близки до нашата“, отбеляза д-р Веселинов и поясни, че интересното е дали на тях ще има живот. „Проблемът е, че са толкова далеч, че ние ги виждаме такива, каквито са били преди хиляди години, и дори там в момента да има разумен живот, който да излъчва като нас радиосигнали, които ние по принцип може да приемем, това се е случило преди хиляди години и те може още да не са дошли до нас“, добави той.
Още: Слънчевата система можеше да е различна: тя била променена от нашествие от дълбокия космос
Още: Магнитни бури за седмицата 9-15 декември 2024 година: Прогноза от САЩ (ГРАФИКА)
Той посочи, че Софийския планетариум разказва много различни истории. Сред тях са къде се намира нашата Земя в Слънчевата система, какви други обекти има в нея, истории за нашата галактика Млечен път - какви обекти има и какво представляват те, както и къде се намира нашата галактика във Вселената.
Още: Не пропускайте Персеидите: ето кога можете да ги наблюдавате
