Психологическото дистанциране е феномен, който кара хората да възприемат далечни явления като по-абстрактни. Според теорията на конструалното ниво, психологическата дистанция може да се наблюдава на няколко нива, включително времево, социално, пространствено и хипотетично. Подобно психологическо дистанциране се наблюдава и по отношение на климатичните промени, резултат на човешка дейност. Интересно е, че комуникацията за този проблем чрез научни данни може да скъси подобна дистанция. За жалост, дезинформацията и алармизмът водят до обратния ефект: отдалечаване и бездействие. Това пише в своя статия Елица Станева-Бритън за Климатека.
Покачващи се нива на океаните, изчезващи екосистеми, природни бедствия, гладуващи деца, безработица: няма съмнение, че списъкът с екологични проблеми, за които всеки е чувал, е дълъг. Хубавото е, че подобни проблеми засягат другите, не мен.
Според теорията на конструалното ниво, подобно мислене е напълно човешко, тъй като колкото по-голяма е психологическата дистанция по отношение на дадено явление, толкова по-голяма е и степента на незаинтересованост. С други думи, колкото дадено явление е по-отдалечено, толкова е по-абстрактно. Това се отразява и върху начина, по който възприемаме климатичните промени.
Каква е връзката между психологическото дистанциране и климатичните промени?
Психологическото дистанциране е феномен, при който по-близки събития се възприемат като по-конкретни, а съответно и по-належащи. Въпреки че подобни когнитивни съждения са нормални от психологична гледна точка, те влияят негативно върху това как възприемаме климата и какво (не) правим, за да намалим случващото се.
Кои са 4-те нива на дистанция:
Времева
Пространствена
Социална
Хипотетична
Наред с това социалните психолози говорят и за измерения като информационна, преживяна и афективна дистанция.
По-конкретно, времевата дистанция в сферата на климата се отнася до това, че много хора възприемат климатичните промени като нещо далечно, нещо, което ще се случи в бъдещето, а не случващо се сега. Пространствената дистанция пък се отнася до това, че много често хората възприемат бедствията като нещо случващо се в отдалечени географски райони, далеч от тях. Свързана с това е и социалната дистанция или това, че ефектът на климатичните промени се наблюдава най-застрашително в развиващите се страни и общества, които са далеч от “нас”. Не на последно място, хипотетичната дистанция е свързана с това, че за някои хора климатичните промени са вероятност, а не истина, поради липсата на разбиране на научни данни.
Тук е интересно да споменем, че проблем създава и научната несигурност по отношение на климатичните проблеми, макар че подобна несигурност е нормална част от ежедневието, технологиите и всяка сфера на науката и е основа на житейския напредък на глобално ниво. Науката борави със скали на несигурност, а не със 100% категоричност, което не означава, че научните данни са грешни или учените недостатъчно запознати, а напротив, несигурността е общоприет метод за анализ на резултати и хипотези, което подтиква нови изследвания и дебати. Тази научна несигурност, дори и трудна за разбиране от повечето хора, не променя факта, че в научните среди има над 99.9% консенсус по въпроса, че климатичните промени са засилени от човешка дейност.
Въпреки научния консенсус по отношение на климатичните промени като резултат на човешка дейност, много политици и организации се възползват от вероятностите в научните данни и създават двойнствени послания, които объркват хората. От друга страна, много хора, които разбират, че промените се случват тук и сега, се отдалечават от подобна научна информация поради страх от реалността.
Влияе ли психологическото дистанциране върху действията ни спрямо климатичните промени?
Подобни лични преживявания на когнитивно и емоционално ниво се отразяват и на поведенческото такова. Когато съществува психологическа дистанция, хората приемат климата като абстрактен, далечен и като резултат – действат по-малко.
Според теорията ценности-вярвания-норми на Стърн съществуват четири форми на поведение спрямо климатичните промени:
Директно като активизъм,
Публично като подкрепа на зелени политики,
Лично като рециклиране,
Организационно като адекватни фирмени политики.
Подобни поведения се определят и от това как възприемаме ползите от нашето поведение, ресурсите и статуса ни, валидността на закони и личните ни навици.
Когато нещо не ни засяга лично обаче, вероятността да действаме е по-малка. Липсата на действие може да се наблюдава на две нива: липса на про-екологично поведение и липса на адаптиране. Ето защо дистанцирането от нормален феномен прераства в социален и глобален проблем.
Комуникацията на климатичните промени като начин да се повлияе на адекватни мерки и поведения
Комуникацията е от решаващо значение да помогне на хората да скъсят психологическата дистанция и да се насочат към колективното благополучие в дългосрочен план. Експеримент с участието на 400 студенти във Великобритания показва, че новини, показващи последиците от климатичните промени върху други студенти на локално ниво, кара участниците да се обвържат повече с проблема.
За жалост, представянето на информация относно климатичните промени прави точно обратното: дистанцира хората. Учените например са често незапознати с общата публика и представят научна информация на принципа на информационния дефицит, а именно чрез статистика, графики, научни дебати и лекции, които образоват, но не въздействат на емоционално ниво, което е сред най-мощните механизми на действие. Ето защо такава суха информация често бива игнорирана или отхвърляна, особено от скептици и незаинтересовани лица. Видим пример как научна информация бива игнорирана бе невъзможността на Световната здравна организация да ангажира голяма част от населението по света в спазване на здравни мерки и участие във ваксинационни кампании с цел ограничаване на разпространението на Ковид-19.
Наред с учените, други лица, които играят решаваща роля, са така наречените иноватори, които активно търсят информация. Според социолога Евърет Роджърс и неговата теория, наречена Дифузия на иновациите, новаторите са хората, които представляват 2,5% от населението и могат чрез досега си до информация да предадат знанието си на ранните възприематели (лидерите) в дадена сфера. Проблем е, че често лидерите в сферата на климатичните промени не успяват да създадат диалог по темата и губят връзка с останалата част от населението. Други, които успяват да поведат множество последователи, пък се превръщат в мишена на критики и подигравки дори и от политици, като видим пример е Грета Тунберг.
Фигура 1: Модел на цикъла на технологичното усвояване. Източник: Stoian Dosev.
Още по-лошо е, че често говорейки за лидери, ние говорим за политици. Политиците в ролята си на лидери също не успяват да ангажират населението по отношение на климатичните промени или още по-лошо, те често се възползват от двойните послания в науката и се облагодетелстват от лобистка дейност.
Не на последно място, медиите като източник на информация също често отдалечават хората, водейки до системна десенситизация: когато сме непрекъсно изложени на даден негативен стимул, ние спираме да се впечатляваме от него. Новините от далечни краища на света с разрушени къщи от урагани или пожари, например, много рядко водят до емпатия или реални действия, особено ако се отнася до хора с различен социален и икономически живот от нас.
Според анализ обаче, медийните канали нарочно прибягват и към двойствени послания и алармизъм, което води до допълнителна десенситизация, страх и парализа по отношение на вземане на адекватни мерки. Послания като “няма време” или апокалиптични статии само блокират и дистанцират хората чрез създаване на хроничен страх и тревожност или апатия, които рядко водят до реални действия.
Дистанцира ли се населението у нас по отношение на климатичните промени?
Психологическото дистанциране като личностен феномен няма географски ограничения и се наблюдава и у нас. Всеки от нас се е сблъсквал с подобно дистанциране в една или друга сфера. Колко от нас, любителите на животни, споделяме каузи за приятелите ни на четири лапи и колко от нас загърбват просещите деца и стари хора, който срещаме ежедневно?
В България интересното обаче е, че хората се интересуват от случващото се по света и у нас, като 80% от българите подкрепят борбата с цел да се намалят емисиите на парникови газове с 55%. Въпреки това много хора споделят, че техните виждания и нужди не са заложени в политиките у нас.
Ето защо комуникацията на климатичните промени е от значение. Даването на гласност на подобни данни на локално ниво е нужно, за да могат повече хора да видят, че промените се случват тук и сега и да се свържат с други съмишленици, които вярват също като тях, че всички бихме могли да предприемем адекватни стъпки заедно.
Как трябва да се представя информацията за климатичните промени по начин, който не ни дистанцира?
Въпреки че промяната на индивидуално ниво е труден процес, данни от изследване, проведено от учени от три университета, сочат, че ефективната комуникация на климатичните промени може да скъси психологичната дистанция у хората чрез три основни аспекта на комуникация: конкретика на локално ниво, показване на негативните аспекти от климатичните промени тук и сега и гласност на лидери, които се борят за общото благо. Интересно е, че желанието за допринасяне към общото благо е водещ мотиватор в различни психологически експерименти. Например, изследване с ролева игра и симулация сочи, че участниците изправени пред това да станат свидетели на страданието на животински видове (в случая на изследването – щурци) са готови да ограничат ресурсите, които използват в името на общото благо и оцеляването на видовете.
Ето защо:
Вместо да се представят последиците от климатичните промени като нещо далечно или географски чуждо, учени, политици и медии биха могли да наблегнат на това как подобни промени засягат обществото икономически и социално в нашите географски ширини.
Вместо да се набляга чрез алармизъм върху обречеността на Земята, по-правилно би било да се ангажират специалисти, които да предложат реални решения и изградят визия за обществото, в което всеки има личностна ангажираност.
Вместо да се вменява вина на индивидуално ниво, известни личности и политици от различни партии трябва да покажат като лидери, че те също са хора, които са ангажирани персонално, като по този начин биха могли да обединят обществото въпреки политическите и икономически си различия.
Вместо да се атакува феноменът научна несигурност, учените би трябвало да обяснят на аудиторията си значението на вероятностите в науката и да наблегнат на това какво се знае, както и на рисковете, които климатичните промени представляват за хората тук и сега.
Вместо да се критикуват различни групи от хора в социалното пространство, трябва да се наложи контрол над дезинформацията и да се използват разбираеми изрази и реални житейски истории, които да обединяват хората независимо от образованието и политическите им възгледи, защото природните бедствия не ни делят на жени, мъже, леви, десни и прочие.
Вместо да се използват научни графики и статистика, комуникацията на климатичните промени би било добре да включва подходящи визуализации, които да въздействат чрез представянето на истински истории на локално ниво.
В крайна сметка комуникацията на климатичните промени е от изключително значение за скъсяване на психологичната дистанция у хората, защото дори и да не ни пука, климатичните промени са факт.
*Елица Станева-Бритън е част от авторския екип на Климатека, тя е психолог по образование, завършила е бакалавърска степен в СУ „Св. Климент Охридски” и магистратура в Мюнхенския университет “Лудвиг Максимилиан”. Научните ѝ интереси са в сферата на екологията и са свързани с ефекта на климатичните промени върху психологията на хората и концепцията за климатична справедливост. Интересува се от екологично градинарство, спелеология и подпомагане на връзката на децата със Земята.
