Намаляването на общото количество дъждовни дни през годината в северната част на Северното полукълбо ще допринесе за по-ранното настъпване на пролетта за растенията. Освен това по-високите температури поради климатичните промени ще доведат дотам, че в последните десетилетия първите листа по дърветата ще се появяват по-рано. Съответна статия на тази тема е публикувана в списание Nature Climate Change.
Лиу Дешен, един от съавторите на изследването и професор по география в Щатския университет в Охайо, казва, че по-малко дъждовни дни играят втората най-голяма роля в ранното раззеленяване. „По-рано учените разглеждаха основно това, как температурата влияе върху появата на първите листа, и ако въобще са отчитали валежите, то само общото им количество – казва Дешен. – Тук обаче не е важно общото количество валежи, а колко често вали.
В резултат на това климатолозите са изчислили, че намалената честота на валежите води до по-ранно настъпване на пролетта - и времето ще се измества с един до два дни на всяко десетилетие до 2100 г. в сравнение с предишните прогнози. „Трябва да очакваме още по-ранна пролет в бъдеще в сравнение с това, което ни казват съвременните модели“, казва Уанг Джиан, друг съавтор на изследването.
Учените използвали данни от САЩ, Европа и Китай – за областите, разположени северно от 30°N, включително по-голямата част от САЩ. Тези данни включват ежегодните дати за първите признаци на зеленина. Използвани били и спътникови снимки от 1982 до 2018 г., които фиксирали появата на зелена растителност. Всички тези данни били съпоставени с информация за това, колко дъждовни дни били регистрирани всеки месец в изследваните райони.
В резултат бил създаден модел, който позволява да се прецени колко по-рано ще настъпва пролетта чак до 2100 година. Настоящите модели вече предполагат, че пролетта ще идва с 5-10 дни по-рано за растенията в повечето от тези северни райони до края на века, но сега трябва да въведе поправка с ден или два на всяко десетилетие.
