Учени от Сибирския федерален университет (SFU), установиха, че изригванията на вулкани през първото хилядолетие от н.е. са имали по-голямо въздействие върху горите в Северното полукълбо, по-специално върху Сибир, в сравнение със съвременния период, предаде БГНЕС, цитирайки РИА Новости. Резултатите от изследването са публикувани в научното списание „Dendrochronologia”.
Учените са анализирали данни за дървесните пръстени в девет субарктически и планински райони на Северното полукълбо, използвайки дендрохронологични и статистически методи.
"Дървесните пръстени са уникален архив, който записва промените в температурата на въздуха и валежите. По време на вулканични изригвания сулфатите и аерозолите навлизат в стратосферата, където могат да останат до пет години. Дългосрочното присъствие в стратосферата на аерозолната / прахова завеса води до намаляване на слънчевата радиация, температурата на въздуха и дори блокиране на глобалната атмосферна циркулация", коментира Олга Чуракова, водещ изследовател в Лабораторията по биогеохимия на екосистемите на Сибирския федерален университет.
Според нея пръстените на дърветата са чувствителен индикатор за подобни промени и ги фиксират в продължение на няколко века и дори хилядолетия.
"Пиковете на затопляне в Северното полукълбо са през 280-те, 990-те и 1020-те години след Христа, когато въздействието на вулканите през дългите периоди, предхождащи тези десетилетия, върху климата на планетата е било минимално. Установено е, че аномално студени са 536, 541 и 542 г. сл. н. е., когато изригването на неизвестен вулкан води до глобално охлаждане в районите на Северния Атлантик, Европа, Източна Азия, включително Сибир. През тези години лятната температура е спаднала средно с 4°C в сравнение със средните му стойности за последните 2000 години", каза Чуракова, цитирана от агенцията.
