Прогнозите за бъдещия климат понякога се основават на древни свидетелства – средният миоцен например се приема като модел за XXIII век. Различните подходи към прогнозите обаче дават противоречиви оценки.
Изследователи от САЩ и Великобритания се опитали да комбинират палеоданни, за да разрешат въпроса дали Южна Европа и Северна Африка са били сухи преди 15 милиона години. Резултатите противоречат на възможността за суша в тези региони в бъдеще.
Климатът на средния миоцен преди приблизително 17,5 – 14,5 милиона години е бил топъл – достатъчно е да се каже, че тогава Арктика е била покрита не с лед, а с влажни гори. Този период се нарича средномиоценов климатичен оптимум; средната годишна глобална температура на повърхността на Земята по това време е достигала 18,4°C.
Барселона и Майорка може да се "превърнат в пустиня" до 2050 година
Този показател се приема като долна граница в климатичните прогнози за XXIII век, когато средната годишна глобална температура може да надвиши сегашната с 5 – 10 °C. С други думи, моделът от средния миоцен се смята за аналог на възможното бъдеще на планетата.
Според прогнозите от 2020 – 2021 в регионите на Средиземно море и тропическа Африка (Сахел) сушата ще се засили. Но авторите на скорошно изследване допускат и обратния процес. Палеоданните са еднакво смесени за климата от Средния миоцен: данните от изкопаеми земноводни и влечуги (херпетологични) от Южна Европа показват суха среда, но ботаническите свидетелства предполагат, че територията на Средиземноморието е била топла и влажна.
Група геолози и климатолози от САЩ и Великобритания решили да разберат какви са били условията в Европа и Северна Африка през Средния миоцен. В ново изследване, публикувано в списанието Geophysical Research Letters, те се опират на реконструкции на температурите на морската повърхност, които се изчисляват от прокси данни (геоложки индикатори) на изкопаеми археи и хаптофитни водорасли.
Едновременно с това експертите се опитали да съгласуват тази информация с откритите преди това палеоботанични и херпетологични прокси данни. Според авторите на статията сведенията за температурата на морската повърхност ще позволят по-точно да се оцени разпределението на валежите над изследваните райони преди около 15 милиона години. Анализът също така включва модели на мусони и морски лед за пълния хидроложки цикъл, а изчисленията са извършени при умерени (400 ppm) и високи (840 ppm) концентрации на атмосферен въглероден диоксид.
Резултатите показали, че средните годишни температури на морската повърхност при умерени и високи концентрации на CO2 са били съответно с 1 – 5°C и 8 – 10°C по-високи в средата на миоцена, отколкото в прединдустриалния период. И в двата модела климатът – след съпоставяне с палеоданните – силно зависел от преноса на влага от северния Атлантик и Тетис, древният океан вече се затварял през този период, а сега от него е останало Средиземно море.
Над 4,4 милиарда души по Земята нямат постоянен достъп до вода
Също така усиленият пренос на водни пари, който се случвал през лятото, предизвикал мусонни валежи над Северна Африка. В допълнение моделирането показало, че повишаващите се нива на въглероден диоксид в атмосферата, съчетани със средните годишни температури на морската повърхност, позволили на тропическите гори да растат по бреговете на Средиземно море – това се съгласува с палеоботаничните данни от Северна Африка.
Тъй като климатът от средата на миоцена се сравнява с бъдещия климат на Земята, изследователите предположили, че по-високите температури на океана и впоследствие увеличените валежи предсказват разширяването на горите в Европа и Северна Африка.
Такъв сценарий контрастира с възможните засушавания в тези райони – и още повече се свързва с изкопаеми ботанически доказателства. Херпетологичните данни, както отбелязват авторите на статията, са твърде зависими от релефа, което влияе на сравнението с модела.
