Глобалното затопляне на климата заплашва от изчезване много от животинските видове и растения. Изкуствената миграция би могла да се превърне в едно от възможните решения за спасяването им, но част от учените имат своите опасения.
Още: Захлаждането, предизвикано от Ла Ниня ще бъде слабо и краткотрайно
Още: 2024 г. е напът да стане най-горещата в историята
Какво е изкуствена миграция
Изкуствената миграция е процес, при който определен вид под наблюдението на учените се преселва на нова територия. Такъв експеримент е проведен през 2022 г. в югозападна Австралия. В блато, в близост до град Пърт са преселени 41 блатни костенурки. В природата от този вид са останали около 70 - почти всички са загинали заради глобалното затопляне. Блатата, в които са живели по-рано, са пресъхвали. Затова специалистите от университета в Западна Австралия ги преместват на ново място.
Още: Нанков: Трябва да се съобразим с реалността и климатичните промени
Това е четвъртият етап от проекта за изкуствена миграция на блатните костенурки. Животните ще достигнат репродуктивна възраст след 10-15 години, а резултата от експеримента ще може да бъде оценен, едва когато костенурките дадат потомство.
Още: Сухото бъдеще на Европа е поставено под въпрос от климата на миоцена
Още: "Платете си за климата": Бедните страни разочаровани от богатите - искат 5 пъти повече пари
На всички животни ли може да помогне изкуствената миграция
Според учените дори методът да докаже ефективността си, това не означава, че той ще е универсален. Преди всичко изкуствената миграция е много скъпа. Костенурките се проследяват със специални устройства, прикрепени на черупките им. За целта е построена радиокула в блатото. В бъдеще учените смятат да наблюдават животните с помощта на следи от ДНК или регистрирайки звуците, които те издават.
Още: Невиждани досега кадри: "Грийнпийс" – България създаде вълнуващ филм за Черно море (ВИДЕО)
Още: COP29 - без категорични резултати от годишната конференция за климатичните промени
Още: Как дълбочинните океански течения регулират климата на планетата
Снимка: Getty images
Още: За 30 години: Таджикистан е загубил 1000 ледника
Още: Кехлибар на 90 милиона години, открит в Антарктида, разкрива тайните на древна гора
Друг проблем е, че много от видовете не могат да бъдат преместени без това да нанесе щети на други. Преместените животни може да се отразят отрицателно на местната фауна и това вече се е случвало.
Печалният опит със зайците
Най-известния и разрушителен пример са зайците. В края на XVIII век те са развъдени за месо и до втората половина на XIX не са били пускани в дивата природа. Но през 1859 г. в една от фермите пускат 24 европейски зайци за ловуване. 10 години по-късно тези животни стават огромен проблем за страната и природата. Според учените именно зайците стават причина за измирането на много видове животни, както и за ерозията и изсушаването на почвата.
Още: Каква е отговорността на политическите лидери за климатичните промени
Вирус като оръжие срещу зайците
Властите използват лисици (естествения враг на зайците), но те започват да ловуват други представители на австралийската фауна. Към 1950 г. популацията на зайци в Австралия наброява 600 млн. След това властите разпространяват вирус, който унищожава 500 млн. от зайците, но останалите изработват имунитет. Сега в Австралия има около 200 млн. зайци. През последните 30 години австралийските власти се опитват да създадат нови вируси, които от едната страна да намалят популацията им, а от друга - да не е опасен за другите видове.
Снимка: Getty images
Още: 1 милиард жертви на климатичните промени прогнозира научен доклад
Други пречки за изкуствената миграция
Отчитайки тези факти учените се отнасят скептично към идеята за изкуствената миграция на видовете, но скоростта на климатичните промени е такава, че за много от тях това е единственият начин да оцелeят.
Освен възраженията на учените има и други пречки за проектите, свързани с изкуствената миграция. Като цяло тази методика не се смята за основна и властите не са склонни да я одобряват. През последните години властите в САЩ и Канада разработват стандарти, като и процедури, които позволяват да се прилага изкуствената миграция.
Друг важен въпрос остава съгласуването на мерките, свързани с изкуствената миграция с населението в регионите, където се планира да се преместят животните.
Още: Как микроводораслите помагат в борбата с климатичните промени
