Високо във френските Алпи не е трудно да се намерят доказателства за отрицателното въздействие на глобалното затопляне, констатира АФП.
Още: Екологичната цена на интернет - няма селфи без емисии (ГРАФИКИ)
Още: "Грийнпийс" – България с програма за зелени учители
Посетителите, пристигащи от последната спирка преди върха на 4 809 метра, са принудени да правят по 20 стъпки повече с всяка година, за да достигнат свиващия се ледник "Mer de Glace", или морето от лед, който е най-големият във Франция, предаде БГНЕС.
Знак на ръба на долината гласи "Ниво на ледника: 1990." Сега ледът се е свил. По-старите посетители, които се връщат, могат да си спомнят времето, когато са могли да докоснат леда точно пред спирката Montenvers близо до върха.
Самата повърхност на ледника, някога непокътната и девствена, сега е нарушена и сивкава. Изкуствена кухина, видима през синята замръзнала маса на ледника, осветена от празнични светлини като нощен клуб, се превърна в популярна спирка за туристите.
Още: Глобална синдемия - каква е връзката между климата и затлъстяването
Още: Гърция регистрира най-горещата си година от над половин век
Сега работници са разпънали бели брезенти, които се държат на място с големи камъни върху ледения тунел, за да го предпазят от слънцето.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: 2024 г. е майсторски клас по унищожение на климата (ГРАФИКИ)
А планинарите по околните върхове следват нов ритуал. На фона на звука на планинска вода те спират по-често, за да чуят трясъка на падащи скали от най-високия връх на Европа.
Вредите от падащите скали стават все по-забележими, тъй като набраздяват планинските склонове и пътищата, използвани от катерачи, посещаващи Мон Блан.
Най-видимо тези скали засегнаха колоната Бонати, масивна скална колона, кръстена на италианския катерач Валтер Бонати, която се срина в облак от прах през юни 2005 г.
Още: Прогноза за времето - 26 декември (четвъртък)
Още: Захлаждането, предизвикано от Ла Ниня ще бъде слабо и краткотрайно
През 2011 г. по-малките срутвания засегнаха същия район и четири години по-късно свлачища в Кольор дю Гуте попречи на стотици алпинисти да изкачат Монблан по обичайните натоварени маршрути. Последваха още срутвания.
През 70-те години прочутият френски алпинист и планински водач Гастон Ребюфа отбеляза стоте най-добри маршрута на Монблан.
Половин век по-късно екип от изследователи анализира снежните условия, състоянието на леда и скалите, достъпността и рисковете на 95 от маршрутите на Ребуфат.
Проучването, публикувано през юни от Жак Муре, докторант в лабораторията EDYTEM в Университета Савой Монблан, установи, че 93 трасетата са засегнати от изменението на климата, 26 са силно засегнати и три вече не съществуват.
