Учените стават все по-загрижени за приноса си за изменението на климата, особено чрез пътуване по различни конференции. Австралийски астрономи решиха да облекат това в цифри, като направиха преглед на въглеродните емисии, свързани с тяхната общност, като първа стъпка към намаляването им. Въпреки че само малка част от общия принос към парниковите газове е на човека, резултатите показват, че има много място за подобрение, предаде БГНЕС.
Астрономите са дали своя жизненоважен принос в науката за климата. Откритието, че Венера е по-гореща от Меркурий (въпреки че е по-далеч от Слънцето) поради липса на парников ефект, е метод за изучаване на собствената ни атмосфера. Наблюденията, показващи, че Слънцето е станало малко по-малко активно през последните 60 години, съсредоточиха вината за повишаване на температурата категорично върху приноса на човечеството. Разбираме по-добре собствената си атмосфера, използвайки наученото от Марс.
Следователно никой, най-малко астрономите не казват, че трябва да спрем да изучаваме звезди и други планети, докато климатичната криза не бъде решена.
От друга страна, група австралийски учени твърдят: „Както и във всяка друга професия, астрономите имат задължението да намалят въглеродния си отпечатък, за да отговорят на необходимите глобални изисквания за ограничаване на последиците от изменението на климата“, в своя принос към средата - термичен преглед на десетилетния план на австралийската астрономия.
Австралийците изчисляват, че повече от 15 000 тона емисии въглероден диоксид се отделят всяка година от техните работни дейности и тези на техните колеги. Това, отбелязват те, е повече от 19 тона на професионален астроном, включително докторанти. Общата цифра почти сигурно е подценена, тъй като тя включва само основната обсерватория Мърчисън, която представлява около 2000 тона сама по себе си, въпреки че е наполовина захранвана от слънчеви панели. Други обсерватории са отказали да отговорят на запитванията.
Докато летенето на конференции получава най-много внимание (особено за австралийците, които винаги трябва да пътуват със самолет), авторите на проучването смятат, че полетите имат едва 4300 тона, в сравнение с 6 800 за мощност на суперкомпютрите, които да разбият огромния изчислителен резултат на телескопите им.
Междувременно екип в Канада изготви документ, озаглавен „Астрономия в бъдеще с ниски въглеродни емисии“, в който се обсъжда как и защо астрономията трябва да намали емисиите си.
Астрономите във Великобритания работят върху количественото определяне на собствените си емисии, но засега няма информация за други научни области, провеждащи подобни изследвания.
