Огромно количество от пластмасата, която се генерира на сушата в крайна сметка стига до океаните и моретата. Все пак знаем, че голяма част от отпадъците, които произвеждаме се и събират, само че последните новини от много части на света показва, че тази система не функционира така, както очакваме. В крайна сметка голяма част от отпадъците отиват някъде, където смятаме, че ще се рециклират или преработят, но заради несъвършенствата в системата прави, така че те отново замърсяват голяма част от реките и океаните. Това каза в интервю за агенция Фокус Десислава Микова от „Greenpeace“ – България.
Проучване, направено от „Greenpeace“ – България преди две години от борда на кораба "Рейнбоу Уориър" в Черно море показа, че Черно море е също така доста замърсено, почти толкова, колкото някои от най-замърсените морета на планетата. Причината за това е, че то е вътрешно море. От една страна това означава боклуците от световния океан не могат да влязат, но от друга страна това означава, че всичко, което се изсипва в него от черноморските държави, остава. Голяма част от тези пластмаси са за еднократна употреба каквито виждаме и по плажовете, а именно чашки, прибори за еднократна употреба. Също голямо е замърсяването с фасове по нашите плажове, каза още Микова.
Десислава Микова допълни, че вече има много прогнози, които са доста притеснителни, за количеството пластмаса, което съвсем скоро ще надвиши количеството риба в океаните и моретата:
"Това вече е достатъчно притеснително. Освен това от тази година едно проучване, по време на което учени стигнаха до дъното на Марианската падина дори там откриха пластмаса. Такова проучване беше направено по високи планини във Франция, където също бяха открити следи от пластмаса. Това значи, че пластмасата практически е навсякъде, невинаги обаче ние можем да я видим, защото под въздействието на слънцето и атмосферните условия пластмасата не се разгражда, но се разпада на изключително малки частици, които проникват навсякъде, включително и в хранителната верига."
Според нея обикновеният потребител може да направи много лесни неща, с които да ограничи всекидневното си потребление на пластмаса за еднократна употреба:
"Най-лесното е да носим платнена торбичка за пазар, да си приготвяме кафе в собствена термос чаша вместо да вземаме такава за еднократна употреба, да се храним с прибори, които не са от пластмаса. Заедно с колегите в офиса, винаги когато си купуваме обяд си носим собствени кутии, а не взимаме такива за еднократна употреба. Можем да се постараем много неща да променим в собственото си ежедневие, но това, което трябва да постигнем като общество, тоест като граждани, е да искаме и да настояваме да има регулация. Да има такива сериозни правила, че такава пластмаса да се ограничава още на ниво производство, защото докато продължават да се произвеждат такива продукти, каквото и да прави всеки осъзнат гражданин, то няма да бъде достатъчно, за да се спре това замърсяване с пластмаса."
Опасността от ТЕЦ-овете
По думите ѝ рисковете от ТЕЦ-овете в България са предимно в това, че такива инсталации са предвидени за изгаряне само на въглища, когато са построени. А ТЕЦ-овете в България са построени преди няколко десетки години:
"Това, което се случва в момента е, това, че няколко централи искат да изгарят отпадъци без да променят инсталациите. Те смятат и настояват, че това няма да се отрази на околната среда. При изгарянето на отпадъци обаче се отделят много различни вещества, които са различни от тези, които се отделят при изгарянето на въглища. Съответно пречистващите инсталации, които са монтирани на централите и са предназначени да улавят вредните емисии при изгарянето на въглища, не е сигурно, че ще улавят и тези вещества. Това, което е притеснително при изгарянето на отпадъци, е отделянето на токсичните и дори канцерогенните диоксини и фурани, които се натрупват в човешкото тяло и водят до много сериозни заболявания. Това, което ние питаме непрекъснато е какво ще бъде отражението върху околната среда, как ще се осигури безопасността на хората и на околната среда, за да живеят те в чиста среда. Как ще се докаже, че няма въздуха в непосредствената близост до централите да бъде по-замърсен. Другото, което е много притеснително е, че никой не може да каже какво точно ще се изгаря с тези отпадъци. Това гориво, наречено RDF, е смлян отпадък, но какво влиза в него и какви са количествата на определени пластмаси също не е ясно."
"Когато ТЕЦ „Бобов дол“ през април получи комплексно разрешително, което му разрешава да гори и отпадъци заедно с въглища, подадохме жалба. В момента тече дело. Към него се присъединиха общо 60 граждани, които също така са притеснени от тенденцията за изгаряне на отпадъци. При желанието на ТЕЦ – Сливен да изгаря отпадъци настояваме да се проведе оценка на околната среда. ТЕЦ-овете изтъкват като предимство за изгарянето на отпадъци намаляването на емисиите на въглероден диоксид, които са по-голямо количество при изгарянето на въглища. При изгарянето на отпадъци има други вещества, за които също трябва да се имат предвид и макар че те не са парникови газове, които причиняват климатични промени, те отново са вредни за околната среда и за хората. Затова е важно да знаем какви мерки ще бъдат предприети, за да няма такива вредни въздействия.", обясни още експертът.
Пожарите в Сибир
Микова допълни, че когато пожарите са на такива места журналистите разчитат обикновено на социална информация, защото напоследък става все по-скъпо да изпратят хора на място:
"От дни насам екип на „Greenpeace“ е в Сибир, където документира и разпространява информация за пожарите. Към днешна дата от пламъци са обхванати 4 милиона и осемстотин хиляди хектара гори. В момента те се намират в контролирани зони в Русия. Горите са разделени на различни зони, заради огромните площи. В тези контролирани площи съществува закон, според който не е задължително да се предприемат действия срещу пожарите. Законът позволява на отговорните институции да вземат решение да не се борят с тези пожари. В момента само 7 % от тези горящи огнища са обект на работа и толкова малък процент има опити да бъдат загасени. Екипите на „Greenpeace“ се състоят най-вече от хора, които са част от организацията, но също така и от доброволци, много от които са пожарникари. Организацията от няколко години има доброволни отряди от пожарникари, които се намесват при такива бедствия в различни части на света. Този път тяхната роля е малко по-различна тъй като заради сложността на това бедствие те също няма как да се включат активно в гасенето на тези пожари. Заради това, че са оставени да горят и да се разрастват толкова продължително време вече е много сложно да бъдат достъпни, дори и с военна техника да бъдат овладени по някакъв начин. Затова доброволците се занимават най-вече с помощ към местното население като го обучават на „първа помощ“, занесли са хуманитарна помощ. Също така обучават местните хора как да овладяват огън, който се приближава опасно близо до населените им места. Тези пожари са огромен проблем и заслужават много повече внимание. Също така заради много по-сериозните дългосрочни проблеми, които биха причинили такива огромни пожари, а именно засилване на климатичните промени. До онзи ден в атмосферата бяха имитирани толкова огромни количества въглероден диоксид, колкото 36 милиона автомобили за една година. Това е огромно количество парникови газове, които биха допринесли повече за климатичните промени, които вече причиняват извънредна ситуация на много места. Освен това при горенето на биомаса каквито са дърветата, се отделя един вреден газ, именно черен въглерод, който заради въздушните течения стига и до Арктика. Той има свойството да кара снега и леда да се разтопяват по-бързо и на фона на драматичните новини от миналата седмица за интензивното топене на ледници в Гренландия и около полярния кръг, също е притеснително и това."
Какви трябва да са действията ни оттук нататък, за да се намалят пораженията от пожарите
Според Десислава Микова това е много трудно да се каже:
"Колегите, които са на място смятат, че пожарите ще продължат да бушуват в близката седмица, десет дни, заради атмосферните условия, тоест там е толкова топло, че няма как да бъдат загасени по естествен начин ако например завали дъжд. Докато пожарите се разрастват, не съм сигурна какво можем да направим ние. Това, което „Greenpeace“ прави е да снабдява отрядите доброволци с необходимата екипировка и който иска би могъл да направи дарение за тази цел като може да избере за какво да отиде дарението му. По данни не само на „Greenpeace“ – Русия, но и на държавните институции около 90 % от тези пожари са започнали от човешка дейност, при палеж на сечища или при неовладян огън, запален край пътища. Всички като граждани трябва да бъдем малко по-бдителни, когато сме сред природата, за да не се случват такива неща. В Русия в момента има голяма мобилизация и „Greenpeace“ започна петиция, която вече е подкрепена от 380 хиляди души с настояване тези контролни зони, в които е позволено да не се гасят пожарите да бъдат преосмислени и тяхната територия да бъде намалена. Също така да бъдат наложени изисквания за спешно вземане на мерки при избухване на пожари, така че те да бъдат овладени на време."