Океанът покрива повече от 70% от повърхността на Земята днес, но преди повече от 3 милиарда години цялата планета може би е била покрита с вода.
За да проучи каква е била планетата преди милиарди години, екип от изследователи се обърна към индиректните методи за анализ в геоложки обект в Австралия, известен като Пилбара. Днес регионът е на 100 километра във вътрешността на континента, но преди 3,2 милиарда години той е бил под вода. Всъщност някога е имало и древни хидротермални отвори там, където морската вода бълбука през океанското дъно.
"Няма проби от наистина древна океанска вода, но ние имаме скали, които са взаимодействали с тази морска вода и си спомнихме за това взаимодействие", казва водещият учен Бенджамин Джонсън, асистент в Държавния университет в Айова, предаде БГНЕС.
Изследователите са събрали над 100 от тези скални проби и са открили в тях нещо особено: малко по-голямо количество от определен изотоп кислород. Изотопът е версия на елемент, който има различен брой неутрони в ядрото си. По-голямата част от кислорода на Земята е кислород-16 и съдържа осем протона и осем неутрона. Около 0,20% от кислорода на планетата се състои от 10 неутрона и е известен като кислород-18.
Пробите от Австралия показват, че древната вода в региона е съдържала повече кислород-18, отколкото сега. Тъй като континентите са покрити с богата на глина почва, която е ефективна при улавяне на кислород-18, екипът смята, че ако не е имало континенти, покрити с почва, в океана би присъствал повече кислород-18.
Откритието предполага, че не е имало много суша преди 3.24 милиарда години.
"В това, което сме открили, няма нищо, което да казва, че не е имало малки, континенти, които стърчат от океаните", добавя съавторът на проучването Босуел Уинг, доцент в катедрата по геологически науки в Университета на Колорадо. "Ние просто не смятаме, че е имало формиране на континентални почви в световен мащаб, каквото наблюдаваме днес."
Изследователите не знаят кога и как континентите са започнали да излизат извън океана, но планират да проучат "по-младите" скални образувания, за да съставят по-точна времева линия, се казва в публикация на Nature Geoscience.
Още: "Имало ли е по-големи реки на Марс, отколкото на Земята?"
