„Катя Паскалева. Жените в мен” от Георги Тошев възкресява спомена за една от най-талантливите и обичани актриси в българските кино и театър.
Странница, скитница, актриса или жена с тайни? Катя Паскалева e една от енигмите на българското кино и театър, пише БГНЕС.
„Козият рог“ (1972 г.) – шедьовърът на Методи Андонов, създаден по „Диви разкази” на Хайтов и считан от мнозина за едно от върховите постижения на българското кино – изстрелва Катя на върха и носи за нея и за страната ни наред с другите отличия и Награда за женска роля в Панама през 1972 и Награда „Фемина“ за най-добра актриса в Брюксел през 1973.
Участвала в над 50 български и чужди, тя остава позната именно предимно като Мария, както и с ролите ѝ на Стефка във „Вилна зона” (1975 г.) и на Тана „Матриархат” (1977 г.), а бурният ѝ нрав продължава да буди въображението.
По ирония на съдбата героинята Найме от първия ѝ филм „Краят на песента” е безмълвна, а така приключва и животът на Паскалева – като губи най-ценното за една актриса: гласа си. Въпреки това тя остава в паметта на познати и почитатели като човек, който само с присъствието си размества пластове.
На 23 юли 2017 г. се навършват 15 години от смъртта на актрисата, вдъхновила едни от най-талантливите български художници и музиканти. In memoriam изтъкнатият журналист и продуцент Георги Тошев създава през 2015 г. книгата „Катя Паскалева. Жените в мен”, проследявайки пъзела на един рано прекършен живот и разказвайки историята на Катя по нейния начин – откровено и невероятно цветно; като картина, наситена с много вътрешни конфликти, тайни, но и с много светлина.
На страниците на биографията от Тошев оживяват бурната и изпепеляваща любов между Катя и Георги Божилов-Слона, дълбоката, почти кармична връзка с втория ѝ съпруг Иван Росенов, и тайната ѝ страст – рисуването, на която Катя така и не се отдава изцяло до края си.
Непокорна, дива, интелигентна, самотница, скитница, старица или майка – Паскалева е българската актриса, съчетала в себе си ролята на грандиозна кинозвезда и плаха и нежна душа. Един голям талант, който и до днес представлява картина на Жената, с всичките ѝ малки и големи чудеса.
