На 2 август 1813 година умира българският духовник и народен будител – Софроний Врачански. Той е автор на първата печатна книга на новобългарски език и верен последовател на Паисий Хилендарски. Софроний Врачански допринася за развитието на книжовното дело у нас. През 1964 година, той е канонизиран за светец от Българската православна църква.
Светското име на Софроний Врачански е Стойко Владиславов. Той е роден на 11 март, 1739 година в град Котел. Баща му е заможен търговец на добитък и поради тази причина малкият Стойко получава добро образование. Той завършва килийното училище в Котел, като се специализира в преподаването на гръцки и старобългарски език. След приключването на средното си образование, Софроний сключва брак с Ганка Хаджиатанасова. Те имат четири деца – двама сина и две дъщери. През 1762 година той е ръкоположен за свещеник и започва работа като учител в училището в град Котел. Три години по-късно, през 1765 година, се запознава с Паисий Хилендарски. Софроний е силно повлиян от тази среща. Отец Паисий показва своята „История славянобългарска” и говори за значението на книжовността. Тези приказки вдъхновяват Софроний Врачански и той прави първия препис на „История славянобългарска”.
През 1792 година, Софроний напуска родния си град и заминава за Карнобат. Там започва да служи в местната енория. През този период той много пътува – посещава Цариград, Света гора, Анхиало, Арбанаси и други. През 1794 година става монах в Къпиновския манастир, който се намира в област Велико Търново. Същата година е прехвърлен във Враца и е ръкоположен за епископ. След като става част от врачанската епархия, той започва да развива сериозна обществена дейност. През този период се занимава предимно с преписи и преводи на различни църковни текстове. През 1797 година във Враца избухват размирици и Софроний е принуден да напусне града. Той заминава за Видин, където се опитва да развие писателския си талант. През 1803 година се установява в Букурещ и там се освобождава от епископската си принадлежност. Три години по-късно, през 1806 година, излиза неговият сборник „Неделник”. Това е първата печатна книга на новобългарски език. Тя е публикувана в град Римник, Румъния. „Неделник” съдържа празнични проповеди и неделни молитви. В предговора Софроний пише, че това е първата българска печатна книга и това я прави изключително важна за българите.
В последните години от своя живот, Софроний Врачански се оттегля в манастир, близо до Букурещ. Там продължава да прави преписи на книги и да превежда църковни текстове. Той умира на 2 август, 1813 година. Днес Софроний Врачански се определя като един от най-ярките представители на българското Възраждане.
