На 20 октомври 1955 г. е учреден Съюзът на българските журналисти.
История
Първото журналистическо сдружение в България е Дружеството на столичните журналисти (1905). Сред неговите председатели са Йосиф Хербст (първи председател), проф. Никола Милев, Христо Силянов, Петко Пенчев, Димо Казасов и др. Дейността на Дружеството е насочена главно към професионалните въпроси и защита на моралните и материални интереси на журналистическата колегия в София – първата стъпка е направена още на 23 февруари 1908 г., когато са основани три фонда: „Пенсионен“, „Подпомагане“ и „Журналистически дом“.
Още: Родена е Веселина Цанкова, българска писателка
На 18 септември 1920 г. е открит и създаденият от Дружеството Журналистически клуб. Организацията издава „Вестник на вестниците“.
През месец май 1924 година се създава още едно журналистическо сдружение – Съюзът на провинциалните професионални журналисти в България. Негов пръв председател е Стоян Никифоров. Целта на този съюз е да организира журналистите от провинцията и да подобри качеството на провинциалния печат. Дейността му е предимно взаимоспомагателна и просветна. Съюзът издава в продължение на две години първото в страната журналистическо списание „Български журналист“ (под редакцията на Лука Говедаров), организира изложби и беседи за печата. Заедно с Дружеството на столичните журналисти организира честване на Деня на печата.
Уилям Роуън Хамилтон измисля кватернионите
Самостоятелни организации
Дружеството на столичните журналисти и Съюзът на провинциалните професионални журналисти в България продължават да съществуват като самостоятелни организации до 24 декември 1944 година. Състоялите се на тази дата общи събрания на двете организации решават да се обединят в Съюз на журналистите в България. На проведеното съвместно заседание на двете организации са одобрени приетите от тях декларации за обединението и е утвърден устав на новата журналистическа организация. За председател на Управителния съвет е избран Петко Пенчев, а за почетен председател – Тодор Павлов.
На 26 май 1948 г. Съюзът на журналистите, Съюзът на периодичния печат и Дружеството на журналистите се обединяват в единна обществена, културно-просветна и професионална организация на работниците от печата, изградена върху принципите на взаимното зачитане на равни права за всички нейни членове и осигуряване на техните професионални интереси – създава се единен Съюз на журналистите в България. За негов председател е избран Енчо Стайков.
В края на 1950 г. Съюзът на журналистите преустановява своето самостоятелно съществуване и се влива в обединения Профсъюз на работниците от просветата, печата и политико-обществените учреждения. На мястото на Съюза на журналистите в България се създава Централен дом на журналистите, който продължава своята дейност до месец юни 1955 година.
На 12 юни 1955 г. отново е учреден съюз на журналистите под наименованието Съюз на българските журналисти, който е продължител на Съюза на журналистите в България. Учредителното събрание приема устава на Съюза и избира Управителен съвет начело с проф. Владимир Топенчаров.
Родена е Анастасия Головина, бесарабска българска лекарка