На 26 септември 1371 година се провежда едно от най-важните бойни сражения между османските войски на султан Мурад I и обединената сръбско-българска армия. Става въпрос за битката край село Черномен, в която се осъществява поредният сблъсък между християни и мюсюлмани. Тогава османската войска се предвожда от военния командир Лала Шахин, а сръбско-българската армия се командва от братя Мърнявчеви. Битката край Черномен е част от плана на Османската империя за завладяване на Балканите. Загубата на сръбско-българските войски в последствие води до завземането на голяма част от българските територии. Това бойно сражение остава в историята като преломен момент за увеличаване на влиянието на Османската империя.
Предпоставки за провеждането на битката възникват още през 1365 година, когато цар Вълкашин се обявява за управител на Сръбското царство. През този период неговият брат, Йоан Углеша, поема длъжността на деспот на Сяр. Те решават да обединят християните в района, като в същото време сформират своя армия за отбрана. Новосформираната войска на Вълкашин се състои предимно от българи от региона на Македония и Югозападна България, както и от сърби, които живеят в Требине и Далмация. Сръбският управител събира армия от близо 70 000 души. В същото време Османската империя започва да завладява части от бившата Византийска империя. През този период Западна Европа е разделена заради разкола в католическата църква, а централните европейски държави са разкъсвани от териториални конфликти. Никой не обръща внимание на султан Мурад I и неговата армия. Балканският полуостров става много уязвим, тъй като османската войска притежава значително числено превъзходство. Постепенно военният командир на султан Мурад I, Лала Шахин, започва да навлиза в района на Черномен.
След като научават за разположението на османските военни сили, цар Вълкашин и деспот Углеша започват да планират изненадващо нападение над османската армия. Тяхното първоначално намерение е да заминат за Одрин и да окупират града, докато султан Мурад I е в Мала Азия. Командир Лала Шахин научава за плана на сръбско-българската войска и организира неочаквана нощна атака. Той напада християнските военни сили през нощта, като почти не среща отбрана от тяхна страна. Сръбско-българската войска доброволно се предава, а цар Вълкашин и деспот Углеша са заловени и убити. Като резултат от тази битка османската армия успява да навлезе навътре в териториите и да завладее земите около Душановото царство. Превземането на този регион осигурява голямо предимство на Османската империя. Постепенно османската кампания за завладяване на Балканите се увенчава с успех, като империята значително увеличава своите територии.
Загубата на сръбско-българската войска край Черномен предшества завземането на Драма, Кавала, Сяр и други градове. След това християнската общност в региона трудно успява да се противопостави на османското нашествие и постепенно все повече територии попадат под влиянието на Османската империя. В действителност за загубата на сръбско-българската армия край Черномен не е виновно само численото превъзходство на османците, но и лошата дисциплина на нашата армия. През този период сръбско-българските военни сили не притежават достатъчно добра подготовка, за да влизат в тежки бойни сражения. Липсата на организация и добро въоръжаване оказват голямо влияние за крайния резултат от битката край Черномен. Това води до засилване на позициите на Османската империя и увеличаване на нейното влияние в международен план.
